Catholic-news

От 23 години Мери Вагнер е глас на заченатите деца. Тя се моли пред клиниките, извършващи аборти и говори на жените, които са решили да абортират, да изберат живот за детето си. По този начин тя нарушава разпорежданията, предвиждащи ограничения, с които клиниките за аборти пазят смъртоносния си бизнес. По тази причина Мери често е арестувана и вкарвана в затвора. Тя прекара и това Рождество Христово зад решетките, където все още се намира.
Мери Вагнер не само осъжда най-голямата несправедливост на нашето съвремие и се моли. Тя прави и следващата стъпка и взема злото върху себе си, за да изкупува оскверняването на човечеството и обиждането на Бога.
Разбрала за призванието си по време на Младежкия Световен Ден в Денвър през 1993 година. Тогава била на 19 години и участвала в мероприятието, без да е наясно защо. Но после настъпила голямата промяна в живота й. Когато папа Йоан Павел ІІ проповядвал срещу аборта и евтаназията и призовал младежите да тръгнат по улици и площади като първите апостоли, това я докоснало дълбоко и тя се обърнала. Думите на папата били като покана на Бога лично към нея и призив да действа. Отначало мислела, че пътят й като покаяние за греха на аборта е контемплативен живот в някой манастир. Но в процеса на молитвата разбрала, че задачата й е да дава гласа си за онези, които нямат глас и които наистина са най-бедни от бедните: неродените деца, чийто живот в майчината утроба е застрашен от убийство.
Мери Вагнер често не е разбирана и от онези, които също се определят като противници на аборта. Те се дистанцират от радикалността на младата жена и предпочитат да говорят за диалог и мостове. Но Мари нарича нещата с тяхното име. Абортът означава сигурна смърт за детето. Нейният ангажимент е поне борба между живота и смъртта.
Преди време тя пише от затвора: „Ние трябва да правим всичко за Христос. За Христос, който ни среща в измъченото от болка лице на бедните, които са толкова бедни, че дори не можем да ги видим и чуем.“
Когато архиепископът на Бомбай, кардинал Осуалд Грасиас, научил за младата жена, той бил толкова впечатлен от дейността й, че през август 2013 г. отишъл да я посети в затвора. След посещението си той нямал никакви съмнения: „Разбрах, че Мери има мисия. Тя не води някаква безмислена борба срещу вятърни мелници. Дори усилита й да са спасили само един живот, те си заслужават в истинския смисъл на думата, защото Бог е този, който я призовава за този ангажимент, така че тя да свидетелства за дара и светостта на човешкия живот.“
Също и капланът на затвора, който придружава Мери духовно по време на престоя й зад решетките, е сигурен: „Мисля, че тя е светица. Тя помага на много жени вътре в затвора и извън него да намерят отново вярата.“
Сестра Имоласия от мисионерски орден, грижещ се за бездомни и затворници , също й симпатизира и я подкрепя: „За някои е неудобно, че Мери е арестувана и е в затвора. Мнозина не искат да имат нищо общо с това. Моят отговор на това неудобство е, че радикалната и бунтовна любов на Мери и личната й жертва са необходими. Не може по друг начин и Мери го усеща. Защото душите винаги имат цената си.“
„Мери е изправена като свидетелка на Бога и на живота срещу лекарите, извършващи аборт и жените, които са се решили да направят аборт. Тя е изправена срещу хора, които програмират смъртта на деца, на собствените си деца. Тя е свидетелка на тази ужасна сцена и знае какво е коравосърдечие, сърца, затворени за Евангелието на живота. Тези моменти са като убождане с меч в сърцето на Мария.“
Сестра Имоласия предава посланието на Мери към тези, които са загрижени за нея:
„Не плачете за мен, не съжалявайте за моето арестуване и затваряне, а плачете за най-малките наши братя и сестри, тези невинни светци, които биват убивани и чиито слаби викове не се чуват, чиито малки тела се изхвърлят на боклука. Плачете за техните майки и бащи и за лекарите, извършващи аборти, които ги водят на заколение.“

(katholisches.info)