Catholic-news

На 1 януари 2017 г. – тържеството на Дева Мария Богородица, папа Франциск отслужи светата литургия в базиликата „Св. Петър“. В проповедта си той каза:

„Майките са най-силното противодействащо средство за нашите индивидуалистични и егоистични наклонности, срещу начините ни на затваряне и равнодушие. Едно общество без майки би било не само студено общество, но и такова, което е загубило сърцето си, което е загубило своята „домашна атмосфера“. Едно общество без майки би било безмилостно общество, оставило пространство само за пресметливост и спекулации. Защото майките знаят дори в най-тежките моменти да дават свидетелство за нежна любов, безусловна преданост, сила на надежда. Аз научих много от онези майки, чиито синове са в затвора или лежат безсилни на легло в някоя болница, или са изпаднали в робството на дрогата, които не се отказват в студ и жега, в дъжд и суша и продължават да се борят, за да им помогнат да получат най-доброто. Или онези майки, които в бежанските лагери или дори в разгара на войната успяват, без да се колебаят, да вземат страданията на децата си върху себе си и да им бъдат опора. Майки, които буквално жертват живота си, така че нито едно от децата им да не бъде загубено. Там където е майката, има единство, обединение, сплотеност на децата.“

„Започването на годината със спомена за добротата на Бога в майчиното лице на Мария, в майчиното лице на Църквата, в лицата на нашите майки ни пази от разрушителната болест на духовното осиротяване – това осиротяване, което душата преживява, когато у нас изчезне чувството за принадлежност към семейство, народ, страна, към нашия Бог. Това осиротяване, което получава място в нарцистичното сърце, знаещо да гледа само себе си и собствените си интереси и което става по-голямо, когато забравяме, че животът е дар – че го дължим на други – и че сме призовани да го споделме заедно с другите в този общ дом.“

„Характерната за нашата раздробена и разделена култура загуба на връзките, които ни обединяват, увеличава това чувство за осиротяване и последващата празнота и самотност. Липсата на физически (а не само виртуален) контакт постепенно разяжда сърцата ни (срвн. енциклика Laudato si’, 49), като ги кара да забравят способността за нежност и удивление, за милост и състрадание. Духовното осиротяване ни кара да забравим какво означава да сме деца, да сме внуци, да сме родители, да сме баби и дядовци, да сме приятели, да сме вярващи. Кара ни да загубим спомена за ценността на играта, на песента, на смеха, на почивката и на даряването.“

„Да честваме Божията Майка ни напомня за това, че имаме майка; ние не сме сираци; имаме майка. Да признаем заедно тази истина! И аз ви каня да станете и три пъти да извикаме от радост към нея, както са правили верните в Ефес: света Богородице, света Богородице, света Богородице.“