Catholic-news

Публикуваме акцентите от едно голямо интервю на Adelante La Fe с епископ Атаназиус Шнайдер. Той предлага доста смели и откровени отговори, а освен това твърди, че е назрял моментът за завръщането на т. нар. льофевриани в лоното на Църквата.

Най-важните теми
o „Има много места, където свещеници действат повече като протестантски служители, отколкото като католически свещеници“;
o „Има семейства, които трябва да пътуват повече от 100 км, за да участват в божествената литургия и да чуят здравото учение“;
o „Налага се вярващи да искат от свещениците да коленичат, за да могат те самите да останат на колене“;
o „Имаме си сърдечно-евхаристично заболяване, и докато не оздравеем, цялото тяло ще остане болно и няма да може да ражда плодове“;
o „В днешните условия е цяло чудо, че има звания“;
o „Идеологията gender е една поквара, една определена форма на марксизъм“;
o „Съществува една релативистична менталност вътре в Църквата“;
o „Трябва да говорим така, че Магистериумът да е ясен“;
o „Посредством моралния релативизъм, особено що се отнася до приемането на Светото Причастие от страна на разведени с повторен брак, ние искаме Бог да изпълнява нашата воля, а не ние Неговата“;
o „Евентуална сакраментална женска дякония би противоречала на природата на Църквата“;
o „Трябва да обичаме папата по един свръхестествен начин, като се молим за него, а не като практикуваме нещо като „папопоклонничество“.

Братството „Св. Пий Х“ и монс. Льофевр
o „Убеден съм, че при сегашните обстоятелства, монс. Льофевр би приел без колебание каноничното предложение за персонална прелатура“;
o „Монс. Льофевр е човек с дълбок sensus ecclesiae“;
o „Епископските ръкоположения бяха направени през 1988 г. с чиста съвест, като той мислеше, че така е правилно да се направи, като един извънреден акт, като в същото време казваше, че това положение не би могло да продължи дълго време“;
o „Ако останеш канонично автономен за дълго време, съществува риск от загуба на характиристиката на Католическата Църква, т.е. да си под опеката на папата“;
o „Нашата покора към Викария на Христос не трябва да зависи от личността на папата – ако е така, това не идва от вярата. Не може да казваш: „Аз не вярвам в този папа, няма да му се подчинявам, смятам да почакам, докато не дойде някой друг, който да ми харесва“. Това не е католическо, не е свръхестествено – това е човешко. В такъв случай става дума за липса на свръхестественост и на доверие в Божието Провидение, защото Бог е Този, Който води Църквата. Това е една от опасностите при Братството „Св. Пий Х“;
o „Помолих монс. Феле да не бави допълнително приемането на предложението, и вярвам в Провидението, дори и да не разбираме всичко на 100 процента“;
o „Мое голямо желание е Братството „Св. Пий Х“ да може да бъде припознато и да е част от вътрешната редовна структура на Църквата колкото се може по-скоро, като това ще е добре за всички – за тях и за нас. Всъщност, това ще е една нова сила в голямата битка за чистотата на вярата“;
o „Казах на монс. Феле: „Монсиньоре, имаме нужна от вашето присъствие за обединението на всички добри сили на Църквата по пътя към този съюз“.

Традиционната литургия
o „Движението за възстановяване на традиционната меса е дело на Светия Дух и е необратимо“;
o „Ако Отците на Втория Ватикански събор можеха да присъстват на една меса като тези, които познаваме днес, и на традиционна меса, мнозинството от тях щеше да каже, че иска традиционната меса, а не обратното“.

Източник: Chiesa e post-concilio
Превод: www.catholic-news.bg