Catholic-news

Аусилиарният епископ на Астана монс. Атаназиус Шнайдер, един от най-активните защитници на католическата вяра и традиция, тези дни е дал обширно интервю за католическия уебсайт OnePeterFive, в което, освен всичко останало, е изказал мнение, че при сегашната объркана ситуация в Църквата Господ със сигурност ще се намеси. Ето какво отговаря епископът на един от провокативните въпроси:

Въпрос на OnePeterFive: Реалността е такава, че вследствие на разногласията около папа Франциск, много католици започнаха да изразяват увереността си, че той не е папа, че е престанал да бъде такъв за тях, защото е изпаднал в ерес, че Папа Бенедикт и до момента е истинският Папа, и т. н. Какво бихте казали на тези хора? Как един верен католик трябва да се отнася с уважение не само към папското служение, но и към човека, който го изпълнява, въпреки че чувства, че действията и думите на този човек нанасят ущърб на Църквата и на душите на поверените му верни?

Епископ Шнайдер: Папа Франциск, извън всякакво съмнение, е законният папа. Да отричаме това, означава да представяме желаното за действително, а и означава, че тълкуваме невярно юридическите факти. Длъжни сме да запазим трезв разсъдък и здрав ум. Във всекидневния си живот католикът не бива да се съсредоточава толкова много над това, какво прави или говори папата. Такъв тип отношение не би било напълно нормално и би насърчило развитието на един нездрав „папацентризъм“ и светски култ към личността. Ние трябва да вярваме, че истинският Глава на Църквата е Исус Христос, че истинската душа на Църквата е Светият Дух, че Майка и сърце на Църквата е Пресвета Дева Мария. Папата е само видим Наместник на Христос. Имало е периоди в историята на Църквата, когато за две или три години Църквата не е имала папа, както е било например в началото на IV в., когато е имало два периода от по две години без папа (304-306 и 309-311). По това време са живели св. Антоний Велики, младият св. Атанасий. Папа не е имало и от 1268 до 1271 г., от 1292 до 1294 г., от 1314 до 1316 г., от 1415 до 1417 г. Въпреки това обаче Църквата е съществувала и даже е процъфтявала. В тези „безпапски“ периоди са живели например св. Алберт Велики, св. Тома от Аквино, св. Бонавентура, френският крал св. Луи (Лудвик), св. Раймунд от Пеняфорт, св. Гертруда Велика. И няма нито едно свидетелство за това някой от тези светци да се е оплаквал от тези „безпапски“ години. Тези светци просто са си вършели работата: молили са се, поучавали са в католическата вяра, обръщали са грешници и са се стараели да поддържат светостта. Оставаме с впечатлението, че те не са имали време да следят действията или постъпките на папата, или да спорят по темата за избора на папа, които, без съмнение, са били важни въпроси през този период. По подобен начин ние също следва да сме по-спокойни и всеки да върши своята си работа, да се моли, да поучава в католическата вяра и да я защитава, да обръща грешници и да живее в тясно единение с Господ. Няма съмнение, че Господ ще се намеси в сегашната криза.

Превод: www.catholic-news.bg