Catholic-news

Новоизбраният в края на октомври генерален настоятел на Йезуитския орден, отец Артуро Соса SJ, призовава за „нова интерпретация“ на Исус.
По-долу части от интервюто с швейцарския журналист Джузепе Рускони:

Рускони: Кардинал Герхард Мюлер, префект на Конгрегацията за учението на вярата, каза във връзка с брака, че думите на Исус са ясни и „никаква власт на небето или на земята, нито ангел, нито папата, нито събор, нито закон на епископи нямат право да ги променят“.
Артуро Соса: Първо ще трябва да се отпочне размисъл за това какво действително е казал Исус. По онова време никой не е имал записващо устройство, за да запази думите. Това, което се знае е, че думите на Исус трябва да се поставят в контекста. Те са казани на даден език, в определени условия, отправени са към някой конкретен.
Рускони: Да, но, ако всички думи на Исус трябва да бъдат проверени и върнати в техния исторически контекст, тогава те няма да имат абсолютна стойност.
Артуро Соса: През последните сто години в Църквата е имало голям бум на изследвания, направили опит да разберат точно какво е искал да каже Исус… Това не е релативизъм, но показва, че думата е относителна, Евангелието е писано от хора, признато е от Църквата, която е съставена от хора… Ето защо е вярно, че никой не може да променя думите на Исус, но трябва да се знае какви са били!

„Не се поставя под съмнение, разграничава се…“

Рускони: И казаното от Матей в 19, 2-6 ли подлежи на дискусия: „Което Бог е съчетал, човек да не разлъчва?“
Артуро Соса: Отъждествявам се с това, което казва папа Франциск. „Не се поставя под съмнение, разграничава се…“
Рускони: Но разграничаването е оценка, избор между различни възможности. Няма ли вече задължение да се следва една единствена интерпретация?
Артуро Соса: Не, задължението го има винаги, но да се следват резултатите от разграничаването.

„Аз не се съмнявам в думите на Исус, а в думите на Исус, както сме ги изтълкували“

Рускони: Но тогава крайното решение се основава на оценката на различни хипотези. Вземате ли тогава под внимание и хипотезата, че изречението „Човек не бива да разделя…“ не е точно това, каквото изглежда? С една дума, съмнявате ли се в думите на Исус?
Артуро Соса: Не дв умите на Исус, а в думите на Исус, както сме ги изтълкували. Разграничаването не избира между различни хипотези, а е готово да слуша Светия Дух, който – както е обещал Исус – ни помага да разбираме знаците на Божието присъствие в човешката история.
Рускони: Но как трябва да се разграничава?
Артуро Соса: Папа Франциск разграничава, като следва свети Игнаций, както цялото Общество на Исус. Свети Игнаций е казвал, че е необходимо да се търси и намира Божията воля. Това не е търсене за забавление. Разграничаването води към решение. Не трябва само да се оценява, а и да се решава.

„Процесът на личната съвест“

Рускони: А кой трябва да решава?
Артуро Соса: Църквата винаги е потвърждавала предимството на личната съвест.
Рускони: Тогава да видим дали съм разбрал правилно: Значи, ако след разграничаване на случая съвестта ми казва, че мога да отида за Причастие, дори установеният ред да не го предвижда…
Артуро Соса: Църквата се е развивала през вековете, тя не е блок от стоманобетон. Тя се е появила, учила се е, променяла се е. Затова се правят Вселенските събори, за да се опитаме да се съсредоточим върху развитието на учението за вярата. Доктрина е дума, която не обичам много, тя създава впечатление за твърдост на камъни. Човешката действителност има много повече нюанси, тя не е никога бяла или черна, тя се намира в постоянно развитие.
Рускони: Струва ми се, че разбирам, че за Вас практиката на разграничаване има предимство пред учението.
Артуро Соса: Да, но учението е част от разграничаването. Едно истинско разграничаване не може да не зачита учението.
Рускони: Но то може да стигне до различни изводи от учението.
Артуро Соса: Това да, защото учението не замества разграничаването, както и Светия Дух.

(по katholisches.info)