Catholic-news

Господи Исусе Христе, Твоите страдания представляват историята на цялото човечество – история, в която добрите са унижавани, смирените са подложени на нападки, честните са потъпквани, а чистите по сърце са подложени на присмех.

Кой ще победи? Чия ще бъде последната дума? Господи Исусе, ние вярваме, че последната дума си Самият Ти: в Теб добрите вече победиха, кротките вече тържествуват, честните са увенчани, а чистите по сърце блестят като звезди в нощта. Господи Исусе, тази вечер ние отново вървим по Кръстния път със съзнанието, че това е и наш път. Озарява ни обаче увереността, че пътят не свършва на Кръста, а продължава нататък – в Царството на Живота и блясъка на Славата, който никой не ще може да угаси.

ПЪРВО СПИРАНЕ
Исус Христос е осъден на смърт
Ние, хората, осъдихме Теб, Исусе, и изобщо не можем да се откажем от лошия навик да съдим братята си. Нашият съд е суров и за всеки имаме готова присъда – за родителите, съпруга (съпругата), съседите, учителите, та дори за касиерката в банката или шофьора на пътя. Когато става дума за самите нас, тогава ставаме твърде снизходителни, вземаме предвид всички смекчаващи вината обстоятелства и не осъзнаваме грешките си, макар че това е първата стъпка към обръщането. Дори между стените на нашите домове – точно там, където би следвало да учим децата си на прошка, уважение и търпимост, ние се осъждаме и обвиняваме взаимно, като при това търсим Твоята подкрепа. Ти, Осъденият, постоянно ни напомняш със Своя изпълнен с любов поглед, че дори присъдите ни да не са лишени от основания и братът ни действително да е сбъркал, Ти ще простиш нашите грехове със същата мярка, с която ние прощаваме на нашите длъжници.

За всички християнски съпружески двойки – опора и ориентир на техния съюз да бъде Христовата любов.

За всички новосъздадени семейства – да направят Бог център на своя живот.

ВТОРО СПИРАНЕ
Христос е натоварен с Кръста
Спомни си, Господи, и погледни всички онези, чийто кръст е твърде тежък. Вдигни падналите на земята, облекчи страданието им, за да не се чувстват изоставени, защото най-страшното не е болката, а чувството за празнота, липса на смисъл, самота. Помогни на всички да приемат страданието и да се съединят в него с Твоите спасителни страдания. Преобрази всеки наш кръст в Твоя Кръст, който се превърна в ново Начало, в път към Възкресението и вечния Живот.

Господи, помогни ни да разберем, че децата са Твой безкористен дар, а не наша собственост.

Господи, в съвременната епоха на генно инженерство и биологични манипулации, събуди в хората уважение към човешкия живот.

ТРЕТО СПИРАНЕ
Исус пада под тежестта на кръста
Кръстът тежи непоносимо, силите са на привършване. Исус пада. Исус – кроткият и смиреният. Той не отваря уста: страда и мълчи. Пада без нито една дума, без да се жалва. Колко често в семействата ни царят нежелание за разбиране, изневяра, огорчение, злоба и самота. Това са камъни, в които се спъваме по пътя на съпружеския живот. Падаме, търпим поражение, чувстваме се унижени, нямаме сили да се изправим. В молитвата, във взаимната прошка, като вкусваме от Тялото и Кръвта Христови, ние ще можем да придобием сила, за да продължим по пътя, защото само любовта ще ни помогне да се изправим. Любовта, която „всичко прощава, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява“. Исусе, превърни нашите домове в място на прошката, помирението, братската подкрепа, диалога и помощта. Когато дойдат огорчението и болката, помогни ни да разберем, че нашият кръст е съединен с Твоя Кръст, който е неотделим от Твоето Възкресение. Дари ни смирение, за да сме в състояние да се отречем от себе си от любов към другия. Дай ни Твоето сърце, за да можем да обичаме така, както обичаш Ти.

Исусе, Ти черпеше сили от молитвата, помогни ни и ние да правим така, особено когато светът ни поставя пред изкушения.

Исусе, християнският брак е съюз, основаващ се на любовта, подкрепяй всички семейства, за да бъдат винаги верни на тази любов.

ЧЕТВЪРТО СПИРАНЕ
Христос среща Своята Пречиста Майка
Думите, с които Симеон се обърнал към Мария („А на теб самата меч ще прониже сърцето“), говорят не само за предстоящите Христови страдания, но и за участието на Мария в страданията на нейния Син. Майчиното й сърце се съединява с Неговата изкупителна жертва. Исусе, молим Те за Духа на прошката и обръщането, за да можем смело да понасяме трудните моменти, особено когато страдаме за децата си и не знаем как да им помогнем. Марийо, Майко на Изкупителя, закриляй нашите семейства.

За родителите, та водени от Христос, вярно да изпълняват своето призвание към бащинство и майчинство.

За децата – нека винаги да могат да намират подкрепа в майчините и бащини обятия.

ПЕТО СПИРАНЕ
Симон Киринеец помага на Исус да носи кръста
Този, който страда, се нуждае по един особен начин от подкрепа от страна на другите хора. Толкова много семейства около нас преживяват криза. Ние сме призвани да отворим пред тях вратите на домовете и сърцата си, като им занесем посланието на надеждата и бъдем внимателни към тях, дори така да рискуваме да нарушим своето собствено спокойствие. Всеки път, когато любовта и солидарността намират израз в конкретно служение в полза на другите хора, ние помагаме на Самия Господ Исус да носи Кръста Си. Молим Ти се, Господи, за всички онези, които помагат на другите хора да носят кръста. Молим Ти се и за самите нас – научи ни да служим на другите хора, както и да позволяваме на другите да ни помагат, когато ни се иска да се затворим в собственото си страдание.

За всички съпрузи-християни – нека се вслушат в призива за служение в лоното на Църквата.

За всички съпрузи – нека тяхното семейно огнище стане място, където Евангелието се въплъщава в живота и бива предавано на другите хора.

ШЕСТО СПИРАНЕ
Света Вероника отрива божествения лик на Спасителя
С женска нежност Вероника изтри лицето Ти, покрито с пот и кръв. Колко често, Господи, се връщаме вкъщи уморени и потиснати от работа, търсейки някой, който да ни докосне с ленена кърпа и обичащо сърце. Работата е място на умора за едни, на страдание – за други, на признание – за трети, но почти за всички тя се превръща в централна част от нашия живот, а ние, в крайна сметка, забравяме, че работата е за човека, а не човекът за работата. Господи, помогни ни да превърнем работата си в място на свидетелство за Теб, без да забравяме, че сме майки и бащи, жени и мъже. Научи ни всеки ден да правим малки жестове на любов.

Господи, не позволявай да угасне пламъка на любовта в семействата, не им позволявай да се потопят в равнодушието.

Господи, стори така, че всички съпружески двойки всеки ден да се преоткриват взаимно и да славят чудесата на Твоята любов.

СЕДМО СПИРАНЕ
Христос пада за втори път под тежестта на Кръста
Преживяването на криза – цяла поредица от трудности, поставящи под въпрос самото съществуване на семейството, – все по-често се среща в съвременните семейства. За никоя съпружеска двойка не е тайна, че егоизмът, раздорите и напрежението отслабват семейството. Тогава любовта започва да се преживява не като дар и взаимно уважение, а като нещо материално и лишено от радост. Господи, нека падането не доведе такива семейства до отчаяние и разпад. Нека съпрузите помнят, че дори и да паднат, могат да се изправят, като не забравят, че Ти, Господи, си с нас и ни помагаш да се изправим след поредното падане.

За младите двойки – да не се затварят в егоизма, а да бъдат отворени за приемане на живота.

За младите съпрузи, да имат работа и покрив над главите си.

ОСМО СПИРАНЕ
Исус утешава плачещите жени
На пътя към Голгота плачат жени. Жените често проливат сълзи. Сълзите на съпругата, когато в семейството няма съгласие и взаимна любов. Сълзите на майката, когато децата са в трудно положение. Сълзите на дъщерята, която не среща разбиране в семейството. Сълзите на бабата, която толкова я боли, като гледа страданието и неразбирането в семействата на децата си. Исус се обръща към нас и казва вместо да плачем, да си спомним за милосърдния Отец, Който ни обича. Исус ни призовава да не плачем, а да бъдем живо присъствие в нашите семейства, да станем хора, винаги отворени към тези, които ще се окажат наблизо и ще имат нужда от нас. Дай ни, Господи, кураж, дай ни сила да преодоляваме трудностите, превърни плача ни в способност всеки ден да казваме: „Да бъде Твоята воля“.

Господи, направи така, че у съпрузите да няма желание да доминират.

Господи, помогни на семействата да преодоляват разногласията без съперничество и желание за мъст.

ДЕВЕТО СПИРАНЕ
Исус пада за трети път под тежестта на Кръста
Да приемаме призванието си на съпруг, родител, дете без бунт и протест, а с любов, като Исус, Който в най-тежкия миг от живота Си, когато беше презиран, не отвори устата Си. Колко пъти в нашия съпружески живот устата ни са произнасяли горделиви и дръзки думи! Неразбиране, кавги, безразличие и липса на уважение – плод на сърцето, затворено в своя егоизъм. Семейството – специално място за безкористна любов, дар, който не иска нищо в замяна. Ние – семейството не е само за нас самите, не е, за да се затваряме в собствения си свят, но и за другите хора. Само примерът на Исус, Който принесе самия Себе Си в жертва на Кръста, вземайки върху Себе Си греха на света, може да ни даде сила да преодолеем трудностите в общуването и да разрушим преградите, които сами сме изградили в семействата си.

Господи, повдигни ни, когато ни се струва, че сме победени и повалени.

Господи, повдигни ни, когато не можем да направим нито крачка по пътя, водещ към Отца.

ДЕСЕТО СПИРАНЕ
Исус Христос е съблечен
Навсякъде говорят за цената на живота, за цената на хляба, месото, дрехите. Колко е трудно, когато парите не достигат. На Теб, Исусе, Ти взеха дрехите, а Ти не каза нито дума. Господи, молим Те, помогни на нашите семейства, научи ни да се радваме на това, което имаме и да Ти благодарим. Помогни ни да разберем, че когато споделяме това, което имаме с нашите близки, със семействата в нужда, ние обличаме Самия Теб.

Господи, направи така, че всички християнски семейства по света да осъзнаят значението на служението си.

Господи, направи така, че семействата, подкрепени от Твоята любов, да не забравят за тези, които се нуждаят от помощта и вниманието им.

ЕДИНАДЕСЕТО СПИРАНЕ
Христос е разпънат на Кръста
Понякога бурни урагани разтърсват нашето щастливо семейно островче: страдания, за които не намираме лекарства; неразбиране, поставящо под въпрос самото съществувание на семейството и щастието на децата… В такива моменти викаме: „Къде си, Господи???!“. Обеща ни да бъдеш винаги до нас, благослови съюза ни, а сега се страхуваме, че си ни изоставил. Господи, пироните, пробили ръцете и нозете Ти, показват колко си изстрадал заради нас, за да се отвори пред нас вратата на надеждата. От Твоя Кръст Ти ни учиш с вяра да предаваме себе си на Отца, защото ние сме неспособни да разберем плановете Му. Знаем, че когато Ти живееш в сърцето, ураганите отминават, отстъпвайки място на синьото небе и на яркото слънце на Надеждата. Дай ни, Господи, да разберем, че именно в кръста, в унижението, Ти проявяваш Своята безкористна любов към човека, откриваш Своята истинска природа.

За всички семейства, за да не позволяват на отчаянието да ги надвие в мигове на тежко изпитание, а да бъдат опора един за друг.

За всички семейства, за да бъдат в Божието присъствие в трудните моменти.

СПИРАНЕ ДВАНАДЕСЕТО
Христос умира на Кръста
Това е най-трудното изпитание за нашата вяра. Ти ни призова за живот, за това да бъдем съпрузи, родители, призова ни да имаме любов един към друг – отражение на Твоята любов към нас. Но защо Кръста? Защо това изтерзано, окървавено тяло, наведената глава с трънения венец? Защо смъртта, оставяща празнота, която е невъзможно да бъде запълнена и която не ни позволява да се чувстваме участници в живота? Ти, Господи, преобразяваш и смъртта, като я изпълваш с Възкресението Си. Смъртта е проникната от светлина. Ти ни учиш как да вадим пироните на страданието с помощта на надеждата. Ако успеем да се превърнем в дар за другите хора, да умрем за егоизма и да станем семейство, отворено към другите, тогава ще можем да видим живота и зад пределите на смъртта, ще съумеем смирено да понесем своето малко страдание заради голямата радост и да видим светлина в най-тъмната зимна нощ.

За съпружеската любов – за да бъде винаги вярна и безрезервна, като любовта на Христос към Църквата.

За това съпружеската любов да принася добри и обилни плодове за цялата Христова Църква.

ТРИНАДЕСЕТО СПИРАНЕ
Исус Христос е снет от Кръста
Дерзай, и за теб ще дойде снемането от кръста. Ето, към ръката ти се протяга друга ръка, която ще извади пироните от плътта ти. Ето, твоят Приятел, увенчан с тръни и окървавен, докосва с устни потното ти чело. Ето я и Пречистата Дева, която нежно ще те покрие с наметалото си. Дерзай. Още малко и ще настъпи деветият час. Още малко и тъмнината ще отстъпи място на светлината, земята отново ще засияе с всичките си цветове, а слънцето на Възкресението ще изгрее на синия небосклон. Господи, Ти умря на Кръста от любов към нас, дари ни Твоята свобода. Научи ни да побеждаваме страха от страданието със силата, идваща от Твоя Кръст. Помогни ни да проникваме в тази тайна на любовта, която превръща в благодат дори всекидневното унижение. Исусе, въздигнат на Кръста, привлечи към Себе Си всички онези, които търсят лицето Ти; помогни на тези, които участват в страданията Ти, да открият смисъла на тайнственото им призвание и да споделят с Теб радостта от Възкресението.

Господи, направи така, че всички християнски семейства, по примера на Мария и Йосиф, да придобиват сили в тишина и молитва.

Господи, направи така, че тишината да не бъде възприемана като празнота, която трябва да се запълни, а да стане възможност за диалог с Бога и човека.

ЧЕТИРИНАДЕСЕТО СПИРАНЕ
Погребението на Христос
Изглежда, че всичко е свършило. Исус току-що е умрял. Майка Му е потънала в безкрайно страдание. Апостол Иван мълчи, сразен от случващото се. Той не може да повярва, че всичко свършва по такъв начин – в самота и в потискащата тишина на позорната смърт. Остава само погребението. Остава само гробът да бъде подпрян с огромния камък. Така е и в нашите семейства, когато между съпрузите, родителите и децата във въздуха надвисне безнадеждно мълчание. Пелените, подобни на тези, в които повивали тялото на починалия, пречат да се види доброто в другия човек, пречат той да бъде разбран. Ние вече не виждаме другия човек, не можем да се докоснем до него, да поговорим с него, камъкът е подпрян. Подкрепи ни, Господи, когато ни се струва, както на Велика Събота, че нищо не е останало, освен гробната тишина. Нека тежкият камък не подпира сърцата ни – отвори ги за диалог, за радостта от прошката и вярата във Възкресението.

Господи, помогни ни никога да не се отчайваме пред лицето на трудностите и опасностите, а винаги да търсим подкрепа в Теб.

Господи, дай ни вяра и надежда като на Мария, Твоята Пречиста Майка, която остана вярна на думите Ти, дори когато всичко изглеждаше изгубено.

Източник: catherine.spb.ru

Превод: catholic-news.bg