Папа Франциск: „Кръстът е вратата към възкресението“ (пълен текст)

13 март 2017, 10:55

Публикуваме превод на размишлението на папа Франциск по време на неделната молитва „Ангел Господен“, състояла се вчера, 12 март 2017 г., Втора Постна неделя, на площад „Св. Петър“ в Рим.

Скъпи братя и сестри, добър ден!
Евангелието от днешната втора неделя на Постното време ни представя разказа за Преображението на Исус (срв. Мат. 17, 1-9). Взел със Себе Си трима от апостолите – Петър, Яков и Иван, Той се качва с тях на висок хълм, и там се случва този уникален феномен: лицето на Исус „светна като слънце, а дрехите Му станаха бели като светлина“ (ст. 2). По този начин Господ направил така, че в Лика Му да блесне онази божествена слава, която можела да бъде проумяна само с вяра в Неговата проповед и в Неговите чудни жестове. А преображението, там, на върха, бива придружено от явяването на Мойсей и Илия, „разговарящи с Него“ (ст. 3).
„Блестенето“, което характеризира това необикновено събитие, е символ на неговата цел: да осветли умовете и сърцата на учениците, за да могат ясно да разберат кой е техният Учител. Това е като изблик на светлина, която се излива внезапно над тайната на Исус и осветява цялата Негова личност, цялата Негова история.
Вече решително отправил се към Йерусалим, където ще бъде осъден на смърт чрез разпъване на кръст, Исус желае да подготви близките Си за този скандал – за скандала на кръста, – скандал, твърде силен за тяхната вяра, и в същото време – да подскаже за Своето възкресение, показвайки се като Месията, като Божия Син. И Исус ги подготвя за онзи тъжен и толкова скръбен момент. Всъщност, Исус вече се бил показал като различен спрямо очакванията Месия, различен от онова, което си представяли за Месията, за това какъв трябвало да е Месията: не могъщ и славен цар, а смирен и невъоръжен слуга; не господар с голямо богатство, знак за благословеност, а беден човек, който няма къде глава да подслони; не патриарх с огромно потомство, а един неженен, без дом и без семейно гнездо. Това наистина е едно Божие откровение с главата надолу, като най-смущаващият знак на това „нарушаване на общоприетия ред“ е кръстът. Но точно чрез кръста Исус ще достигне до славното възкресение, което ще бъде окончателно, а не като това преображение, което траело само един момент, само един миг.
Преобразилият се на хълма Тавор Исус искал да покаже на учениците Си Своята слава, но не за да ги избави от преминаването през кръста, а за да им покаже накъде води кръстът. Който умира с Исус, с Исус ще възкръсне. И кръстът е вратата към възкресението. Който се бори заедно с Него, с Него ще триумфира. Това е посланието на надеждата, което съдържа Исусовият кръст, насърчавайки ни да бъдем силни през нашето съществуване. Християнският кръст не е някаква домашна вещ или украшение за носене: християнският кръст е напомняне за любовта, с която Исус се жертва, за да спаси човечеството от злото и от греха. Нека през това Постно време набожно съзерцаваме образа на разпънатия Исус на кръста – той, кръстът, е символът на християнската вяра, той е емблемата на Исус, умрял и възкръснал за нас. Да сторим така, че Кръстът да бележи всички етапи от нашето великопостно пътуване, за да осъзнаваме все повече тежестта на греха и ценността на жертвата, с която Изкупителят спаси всички нас.
Светата Дева умееше да съзерцава славата на Исус, скрита в Неговата човешка същност. Нека тя ни помогне да останем с Него в тихата молитва, да допуснем да бъдем осветени от Неговото присъствие, за да носим в сърцето си, през най-тъмните нощи, отражението на Неговата слава.

Източник: Светият Престол
Превод: © www.catholic-news.bg

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар