Къпалнята в Силоам – образ на кръщелната купел

26 март 2017, 15:58

Проповед за 4-та Постна неделя (Laetare)*

Автор: отец Койчо Димов,
енорийски свещеник в Бърдарски геран

„Четвърта Постна Неделя – денят на радостта от наближаващата Пасха: „Развесели се, Йерусалиме, и вие всички, които го обичате!”. Нека се развеселим, понеже чрез покаянието достигаме до радостта и светлината от присъствието на Бог в нашия живот! И това можем да го преживеем по един неповторим начин с евангелския епизод на слепородения, който чухме.
Преди години в много наши църкви имаше една фреска, която веднага грабваше погледа ни – едно око, високо на абсидата, око като слънце, и около него надпис „Бог те вижда!”. Бог ме вижда, когато никой не може да ме види, Той ме вижда, когато аз не мога да се видя, дори успява да види онова, което аз не мога да видя. Бог вижда всичко и всеки – Той е видял един слепороден, подминаван, изолиран, отблъснат, един нещастен човек, роден в тъмнина, живеещ в постоянна нощ, който не познава светлината. Евангелието не казва, че е викал към Исус – сигурно в бездната на безкрайната нощ в душата си, слепороденият постепенно бе загубил желание да общува, да говори, да бъде личност. Но Исус го видя и пожела да го озари със Своята небесна светлина, пожела не само да му даде светлина, но и да го направи Свой ученик! Исус не извършва едно чудо, а едно ново сътворение – калта, направена от земната пръст, и плюнката (образ на Божието дихание) ни препращат към началото, към сътворението: Исус, Божият Син, сътворява един нов човек, който, един вид, се ражда в къпалнята на Силоам, и се ражда за новия живот, чист и осветен. Слепороденият възстановява първо зрението си, след това своето достойнство на личност и накрая се ражда и вярата – той изповядва вярата пред Христос и става негов ученик. Отците на Църквата ни учат, че в това се състои истинският живот и щастие на човека – да срещне, и най-вече – да види Бог! Св. Ириней Лионски казва: „Исус Христос представи Бог на човека и в същото време представи човека на Бог, защото славата на Бог е живият човек, а животът на човека е да види Бог!”. Точно това се е случило със слепородения от днешното Евангелие – Бог е оживил, възкресил за нов живот един почти мъртъв човек, който, като е прогледнал, е видял в Исус Бога, живия Бог!
Но веднага започва едно жестоко разследване от страна на религиозните водачи, слепи да видят истинската светлина, дошла на света – започва един нескончаем разпит: „Кой те излекува? Защо? Как? В събота ли?”. Слепороденият остава сам срещу религиозните водачи, които вярвали, че истински виждат Бог? А всъщност виждаме, че този бивш слепец постепенно израства във вярата – изповядва Исус първо като човек, след това като пророк, после – като Месия-Христос, и прогресивно с вярата му се увеличава и куражът: той вече е смел, понеже Духът го е озарил, за да вижда с очи и сърце, да вижда истински, както Бог го вижда. Юдейските власти (религиозните водачи) потъват в тъмнина – заслепени от арогантността си, те не могат да видят истината: първо обвиняват слепородения, че не е бил сляп, че не е той, а някой друг, че не Христос го е излекувал и т. н. Св. Кирил от Александрия, като тълкува това Евангелие, казва, че като излекувал слепородения, Исус му дал една двойна благодат от небето – да вижда и да знае: да вижда истината и да знае кой е Исус, но като ученик на Господ, той е виждал, знаел и Го е изповядал, изповядва Го с твърда вяра пред властите: „Казах ви, но не вярвате”. Как биха могли да повярват, когато са в тъмнина?
Днешното Евангелие е една прекрасна вероучителна беседа за Светото Кръщение – къпалнята на Силоам, където се измива и проглежда, е образ на кръщелната купел, а от дългия жесток разпит можем да видим етапите в духовния растеж като един все по-пълноценен живот в Божия Дух, в Светлината на Възкръсналия Христос! Исайя бе казал в глава 35: „Тогава ще се отворят очите на слепите, на всеки от нас”: ще се събудим от съня на съвестта и ще се вдигнем като кръстени за новия благодатен живот.
Бих желал да завърша с един прекрасен пример от Стария завет, в който можем да открием много общи неща със слепородения от днешното Евангелие. Мъдрият Йов, който след мрака на страшното изпитание остава сам, извървява нелекия път към Светлината, за да изповяда в края на книгата, глава 42: „Слушал бях за Тебе със слуха на ухото си, сега моите очи Те виждат”. Бог ме вижда, ще Го видя ли и аз, Бог ми говори, ще Го чуя ли в тишината на сърцето си, Бог ме обича, ще Му позволя ли да дойде и остане с мен? Бог ме търси – къде съм аз?”. Бл. Майка Тереза казва: „Най-хубавият ден е днешният, сега моите очи Те виждат”. Амин“.

*Проповедта е произнесена от отец Койчо Димов в катедралата „Св. Йосиф“ в София на 30 март 2014 г., по време на великопостни духовни упражнения в енорията.

Новини: Проповеди

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар