„Това е все същият Исус“ (пълен текст)

10 април 2016, 12:08

Публикуваме текста на проповедта на папа Франциск, произнесена вчера, в деня на Връбница (Палмова неделя), пред вярващите на площад „Св. Петър“ в Рим.

Това богослужение сякаш има двоен привкус – сладък и горчив, то е радостно и скръбно, защото в него честваме Господ, Който влиза в Йерусалим, приветстван от Своите ученици като цар; и в същото време тържествено бе прочетен евангелския разказ за Неговото Страдание. Затова сърцето ни чувства поразителния контраст, и изпитва в някаква минимална степен онова, което сигурно е изпитвал Исус в сърцето Си в онзи ден – деня, в който се е радвал със Своите приятели и е плакал за Йерусалим.
Вече тридесет и две години радостното измерение на тази неделя се обогатява от празника на младежите – Световния младежки ден, който тази година отбелязваме на диоцезно равнище, но към който след малко, на този площад, ще бъде добавен един все така емоционален момент, с отворени хоризонти, а именно – предаването на Кръста от страна на младежите от Краков в ръцете на младежите от Панама.
Евангелието, което чухме преди шествието (вж. Мат. 21, 1-11), разказва за Исус, Който слиза от Маслиновата планина, възседнал младо магаренце, на което никой досега не се бил качвал; описан е и ентусиазма на учениците, които придружават Учителя с празнични възгласи. Така че, можем да си представим онова вълнение сред децата и младежите от града, които се присъединявали към шествието със своите ликуващи викове. Самият Исус вижда в това радостно посрещане една всепобеждаваща сила, пожелана от Бог, като отговаря на скандализираните фарисеи с думите: „Казвам ви, че ако тези млъкнат, камъните ще завикат“ (Лук. 19, 40).
Но този Исус, Който според Писанията влиза точно по този начин в Светия град, не е някакъв фантазьор, нито е new age пророк, или пък самозванец, а точно обратното: той е истински Месия, с конкретен образ на слуга, на Божи слуга и на човек, който отива да страда; Той е великият Пациент на човешкото страдание.
Така че докато и ние празнуваме нашия Цар, нека мислим и за мъките, през които ще трябва да преминем през тази седмица. Нека мислим за клеветите, безобразията, капаните, предателствата, изоставянето, несправедливия съд, побоите, бичуванията, трънения венец…, и накрая – да мислим за via crucis, до самото разпъване.
Той го бе казал много ясно на Своите ученици: „Ако някой иска да върви след Мен, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и да Ме последва“ (Мат. 16, 24). Никога не е обещавал слава и успехи. Евангелията говорят ясно за всичко това. Винаги е предупреждавал приятелите Си, че пътят Му е този, и че по пътят към крайната победа минава през страданието и кръста. Това важи и за нас. За да следваме вярно Исус, нека просим благодатта да го правим не с думи, а с дела, и да имаме търпението да носим собствения си кръст: да не го отхвърляме, да не го изхвърляме, а като гледаме Него, да го приемем и да го носим, ден след ден.
И същият този Исус, Който приема да бъде посрещан с „Осанна“, знаейки добре, че го чака „Разпни го!“, не иска от нас да Го съзерцаваме само в картините или снимките, или пък във видеоматериалите, които циркулират в интернет. Не. Той присъства в многото наши братя и сестри, които днес, именно днес, претърпяват страдания като Него: страдат от робски труд, страдат от семейни драми, страдат от болести… Страдат заради войни и тероризъм, страдат заради онези интереси, заради които се тръгва на оръжие и към готовност за убийство. Все мъже и жени, търпящи измама, търпящи насилие срещу личността, социално изхвърлени… Исус е в тях, във всеки от тях, и с това обезобразено лице и с този пресипнал глас Той моли – Той ни моли – да Го погледнем в очите, да Го познаем, да Го обичаме.
Това не е друг Исус: това е все същият Исус, който влезе в Йерусалим сред разперените палмови и маслинени клонки. Той е същият, Който бе прикован на кръста и умря между двама разбойници. Нямаме друг Господ освен Него: Исус, смирения Цар на справедливостта, милосърдието и мира.

Източник: Светият Престол
Превод: © www.catholic-news.bg

Новини: Проповеди

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар