Catholic-news

Днес възпоменаваме свети Доменико Савио.
Доменико е роден на 2 април 1842 година в Сан Джовани ди Рива близо до Киери, провинция Торино. Израства в семейство с богати духовни ценности. От малък впечатлява с човешката и христянската си зрялост. Помага при отслужването на Светата Литургия и посещава един свещеник. Винаги е весел. Едва на седем години е допуснат до Първо Причастие. Приема живота с ведрина и спокойствие и в една тетрадка начертава своя житейски план: “Ще се изповядвам много често и ще приемам Причастие колкото често изповедникът ми позволи. Искам да освещавам празничните дни. Моите приятели ще са Исус и Мария. По-скоро смърт отколкото грях”. На 12 години среща Дон Боско и го моли да бъде приет в Ораторий в Торино, защото пламенно желае да учи, за да стане свещеник. Удивен Дон Боско му казва “Изглежда ми, че от това ще излезе добър материал”. “Тогава, аз ще съм материалът, а вие ще сте майсторът”, му отговаря Доменико. Едва приет в Ораторий, моли Дон Боско да му помогне да стане светец. Кротък е, винаги ведър и радостен. Полага много усилия в училищните си задължения и в служба на своите другари по всевъзможен начин, учейки ги катехизис, помагайки на болните, усмирявайки караниците… Току-що дошъл в Ораторий, започва да казва на другарите си “Знаете ли, че ние тук поддържаме светостта сред нас, като сме винаги много весели.” Опитваме се “само да избегнем греха, като един голям враг, който ни краде благодатта от Бог и мира от сърцето ни, и да изпълняваме добре задълженията си”. Абсолютно верен на своята програма, подкрепян от интензивното приемане на тайнствата и от една истинска синовна посветеност на Дева Мария, щастлив в жертвата, бива изпълнен от Бог с всевъзможни дарове и харизми. Доменико се обрича на Мария и започва да напредва стремително в светостта. През 1856 заедно с няколко приятели от Ораторий основава “Общество на Непорочнaтa” за групова апостолска дейност. Майката на Дон Боско, Маргарита, казва на Дон Боско “имаш много добри младежи, но нито един не превъзхожда прекрасното сърце и прекрасната душа на Доменико”. И обяснява: “Виждам го винаги да се моли, оставайки в Църквата след другите; всеки ден открадва от почивката си, за да посети Светото Тайнство… Присъства в църквата като един ангел, намиращ се в Рая”. Умира в Мондонио на 9 март 1857. Самият Дон Боско пише биографията му и плаче всеки път, когато я препрочита. Неговите мощи се почитат в базиликата на Дева Мария – Помощница на християните в Торино. Неговият празник е на 6. май. Папа Пий XI го определя като “едно дете, но всъщност исполин на духа”. Патрон е на очакващите майки и от неговото застъпничество се наброяват неимоверно благодати. Обявен за блажен на 5 март 1950 г. от Папа Пий ХІІ. Канонизиран на 12 юни 1954 г. от Папа Пий ХІІ.

о. Мартин Илек