Catholic-news

Скъпи братя и сестри, здравейте!
В днешното Евангелие (Ив 10,1-10) – Евангелието за ІV Пасхална неделя, известна също като „Неделята на Добрия пастир“ – Исус е представен в два образа, които се допълват взаимно. Това са образът на „пастира“ и образът на „вратата в кошарата“. Стадото – а то е съставено от всички нас – живее в кошарата. Кошарата – това е подслон, в който всички овце живеят и почиват след тежките преходи по пасищата. Кошарата има ограда с врата. На вратата стои пазач. Различни хора се приближават до стадото: някои от тях влизат през врата, а другите „прескачат отдругаде“ (Ив 10,1). През вратата влиза истинският пастир, а през оградата прескачат чужди хора, които не обичат овцете. Исус се идентифицира с тези, които влизат през вратата и който има близка връзка с овцете. Това става ясно, когато той ги назовава по име, а те познават гласа му и го следват. (Ив 10,3). Пастирът призовава овцете, за да ги изведе навън, на зелените пасища, където те могат да намерят добра храна.
Другият образ, в който се показва Исус е „вратата на овците“ (Ив 10,7). Исус казва ясно: „Аз съм вратата: който влезе през Мене, ще се спаси“(Ив 10,9), „за да имат живот, и да имат в изобилие“ (Ив 10,10). Исус Христос, Добрият пастир, стана врата на Спасението за цялото човечество, като пожертва живота си за овцете.
Исус – Добрият пастир и Вратата на кошарата – е върховният водач, чиято власт се проявява в служение. За да ръководи правилно, Той жертва живота си, а не изисква от другите да се жертват за Него. Това е водач, на който може да се има пълно доверие, както овцете се доверяват на своя пастир, чийто глас чуват, защото знаят, че той ги води на хубави и тучни пасища. Достатъчен е един-единствен сигнал от Негова страна, един-единствен зов, за да го послушат и последват, водени от гласа му. Овцете усещат приятелското му присъствие, силно и сладко, способно да направлява, защитава, утешава и лекува.
Ето такъв пастир е за нас Исус Христос. Има едно измерение на християнския опит, което понякога сме склонни да пренебрегваме. Това е духовното и емоционалното измерение. Знаем ли как да се чувстваме свързани с нашия Господ със специална връзка, подобна на връзката, свързваща овцете с пастира? От време на време правим вярата си твърде рационална и по този начин рискуваме да отвикнем да чуваме този глас, гласа на Исус, на Добрия пастир, гласа, който е способен да ни пленява и очарова. Така както пленил и очаровал двамата ученици по пътя за Емаус, чиито сърца горели, когато Възкръсналият разговарял с тях по пътя. Какво прекрасно преживяване е това – да се чувстваш обичан от Исус. Ние никога няма да стенем чужди за Него, за Него ние винаги сме приятели и братя. Въпреки че не винаги е лесно да се различи гласа на Добрия пастир. Съществува постоянна опасност да помислим крадеца, грабителя, фалшивия пастир за него. Постоянно има риск да бъдем привлечени от шума на много други гласове. Днес сме призовани да се отречем от фалшивата мъдрост на този свят и да последваме Възкръсналия Исус – нашият единствен водач, който може да даде смисъл на живота ни.
Днес, на Световния ден за молитва за духовни звания, особено за звания за свещенство, молитва за това Господ да ни изпрати добри пастири, да помолим Пресветата Дева Мария да се грижи за десетте нови свещеници, които току-що ръкоположих. Помолих четирима от тях, които са от епархията на Рим, да дадат благослов заедно с мене. Нека Дева Мария ги подкрепя с помощта си, както и всички, които са призовани от Господ, които са готови да чуят гласа Му и щедро да откликнат.

(sib-catholic.ru)