Catholic-news

Кулминация на апостолическото пътуване на папа Франциск в Португалия бе Светата литургия, която той отслужи на площада пред светилището „Nossa Senhora do Rosário de Fátima“ в деня на 100-годишнината от първото явяване на Божията Майка във Фатима. По време на литургичното тържество Светият отец канонизира две от пастирчетата, станали свидетели на явленията: Франсиско (1908-1919) и Жасинта (1910-1920) Марто. Около половин милион вярващи бяха дошли за събитието.

В проповедта си папа Франциск каза:

„Въпреки че Мария ни предупреждава предварително за опасността от ада, накъдето води безбожния живот, който опозорява Бога в неговите създания, Мария дойде, за да ни напомни за светлината на Бога, която е в нас и ни обгръща. Защото „детето й бе грабнато и занесено при Бога“ (Откр. 12,5), както чухме в първото четиво. А според думите на Лусия трите избрани деца са пребивавали в Божията светлина, която се излъчвала от Богородица. Тя ги обгръща с мантията на светлината, която Бог й е дал. Според вярата и опита на много, дори на всички поклонници, Фатима е преди всичко тази мантия от светлина. Тя ни покрива тук, както на всяко друго място на земята, когато търсим убежище в закрилата на Мария, за да я молим, както ни учи „Salve Regina“: „Покажи ни Исус“.

„Скъпи поклонници, ние имаме майка. Ако като деца се държим здраво за нея, ние живеем с надеждата, основаваща се на Исус, тъй като – както чухме във второто четиво – всички, „които приемат изобилно благодатта и дара на оправданието, ще царуват в живота чрез Едного Исуса Христа“ (Рим. 5,17). Когато Исус се възнесе на небето, той заведе човечеството при небесния Отец, което прие в утробата на Дева Мария и което никога няма да напусне. Нека да закрепим като котва нашата надежда в това човечество, което е поставено на небето отдясно на Отца (Еф 2,6). Нека тази надежда бъде стимул за целия ни живот! Надежда, която винаги ще ни подкрепя, до последен дъх.“

„В спомените си (ІІІ1 №6) Лусия цитира думите на Жасинта, която имала видение: „Не виждаш ли всички тези улици, пътища и поля пълни с хора, които плачат от глад, защото нямат какво да ядат, и Светия отец в църква, молейки се пред Непорочното Сърце Мариино? И толкова много хора, които се молят с него?“. Благодаря, братя и сестри, че бяхте с мен! Не можех да не дойда тук, за да почитам Девицата и Майка Мария и да й поверя нейните синове и дъщери. Под нейната мантия те няма да се загубят; от нейните обятия ще получат надеждата и мира, от които се нуждаят; и аз се моля за всички мои братя и сестри, за кръстените и за цялото човечество, особено за болните и инвалидите, за затворниците и безработните, за бедните и изоставените. Скъпи братя и сестри, да се молим на Бог с надеждата, че хората ще ни чуят; и да се обърнем към хората с увереността, че Бог ще ни дойде на помощ.“