Catholic-news

Както „Католически новини“ вече съобщи, в Бирмингам, на 19 септември 2010 г. – последния ден от апостолическото посещение във Великобритания, Папа Бенедикт ХVІ обяви за блажен кардинал Джон Хенри Нюман. Публикуваме пълния текст на проповедта на Светия Отец, произнесена по време на Литургията в Кофтън Парк, пред 70 000 вярващи.

Скъпи братя и сестри в Христа,
Днешният ден, събрал ни заедно тук, в Бирмингам, е ден на велико благословение. Най-напред, това е денят Господен, неделята – денят, в който нашият Господ Исус Христос възкръсна от мъртвите и завинаги промени хода на човешката история, донасяйки нов живот и нова надежда на живеещите в мрака и в смъртната сянка. Именно затова християните по цял свят се събират заедно в този ден, за да отдадат хвала и благодарност на Бог за великите чудеса, които Той твори за нас. Освен това, тази специална неделя възпоменава един особено важен момент от живота на британския народ, тъй като това е денят, избран за честване на 70-та годишнина от Battle of Britain (“Битката за Британия”). Като преживял и изстрадал мрачните дни на нацисткия режим в Германия, аз съм дълбоко развълнуван от възможността да бъда сега, заедно с вас, по този повод, и да си припомним как много от вашите съграждани са пожертвали собствения си живот, мъжествено противопоставяйки се на идеологията на злото. Освен това специално искам да спомена съседния град Ковънтри, пострадал от масираната бомбардировка, станала причина за смъртта на огромен брой хора през ноември 1940 г. Седемдесет години по-късно, с чувство на скръб и ужас си спомняме за страшното количество от смърт и разруха, които носи със себе си войната, и отново потвърждаваме решимостта си да работим за благото на мира и помирението навсякъде, където се появи опасност от конфликт. Но има и друга, много по-радостна причина този ден да е щастлив за Великобритания, Мидлънс и Бирмингам. На този ден кардинал Джон Хенри Нюман официално ще се възнесе към славата на олтара и ще бъде обявен за блажен.
Англия има велика традиция от свети мъченици, чието мъжествено свидетелство в продължение на векове е поддържало и вдъхновявало местната католическа общност. Справедливо и правилно е да кажем, че днес ние признаваме светостта на един изповедник, син на този народ, който, макар и да не е бил призван да пролее кръвта си за Господ, въпреки всичко красноречиво е свидетелствал за Него през дългия живот, посветен на свещеническото служение, особено на проповядването, учението и писмените трудове. С това той е достоен да заеме мястото си в дългата верига от светци и учители по тези острови, каквито например са Св. Беда, Св. Хилда, Св. Елред, блаженият Дънс Скот – споменаваме само някои. В блажения Джон Хенри тази благородна традиция на учителство, дълбока човешка мъдрост и гореща любов към Господ принесе богати плодове като знак за постоянното присъствие на Светия Дух в дълбините на сърцето на Божия Народ, изливайки обилните дарове на светостта.
Девизът на кардинал Нюман – Cor ad cor loquitur, “Сърцето говори на сърцето”, ни позволява да проникнем в неговото разбиране за християнския живот като един призив към святост, изживяван като страстно желание на човешкото сърце да влезе в тясно общение с Божието Сърце. Той ни напомня, че верността към молитвата постепенно ни преобразява в образ Божий. Както пише в една от своите изящни проповеди, “навикът в молитвата, навикът да се обръщаме към Бога и към невидимия свят по всяко време, на всяко място и при всяка остра нужда – с една дума – молитвата, обхваща онова, което може да се нарече естествено следствие от одухотворението и възвишеността на душата. Човекът вече не е такъв, какъвто бе по-рано, постепенно… той усвои новата система от идеи и бе пропит от нови, свежи принципи” (Parochial and plain sermons, IV, 230-231). Днешното Евангелие ни казва, че не можем да бъде слуги на двама господари (срв. Лк 16, 13), а учението на блажения Джон Хенри за молитвата пояснява, че вярващият християнин окончателно се оставя в служба на единствения истински Учител, и Той единствен има право на нашето безусловно поклонение (срв. Мт 23, 10). Нюман ни помага да разберем какво означава това в нашия всекидневен живот – той казва, че нашият божествен Учител е определил специална задача за всекиго от нас, “ясно определена служба”, заръчана само за един конкретен човек. “Аз имам своя мисия – пише той, – аз съм звено във веригата, свързваща спойка между хората. Той не ме е създал за нищото. Ще правя добро, ще изпълнявам делото Му; ще бъда ангел на мира, проповедник на истината там, където съм…, постъпквайки така, аз ще бъда послушен на Неговите заповеди и ще Му служа в моето призвание” (Meditations and devotions, 301-2).
Особеното служение, към което бе призван блажения Джон Хенри Нюман, доведе до използване на неговото остроумие и плодовито перо в решаването на много от най-големите и остри “проблеми на деня”. Идеите му за взаимоотношенията между вяра и разум, за жизнено важната роля на религията в цивилизованото общество и за необходимостта от особен подход към образованието – широко обосновано и целящо се в далечна перспектива, оказаха дълбоко влияние не само във викторианска Англия, но и днес продължават да вдъхновяват и просвещават мнозина по целия свят. Бих искал да отдам дължимото на неговата концепция за образованието, която направи толкова много за формирането на “етос”-а, явяващ се движеща сила за днешните католически училища и университетски учреждения. Решителен противник на всякакъв ограничаващ или утилитаристки подход, той се опита да създаде образователно пространство, в което интелектуалното изграждане, нравствената дисциплина и религиозното възпитание да се осъществяват заедно. Идеята му да основе католически университет в Ирландия му даде възможност да развие своите идеи в тази сфера, като сборникът от речи, публикувани под заглавието The Idea of a University, съдържа точно този идеал, към който трябва да се стремят тези, които се занимават с академично образование. И действително, нима може да има някоя по-добра цел, която преподавателите на религия да могат да си поставят, от този прочут призив на блажения Джон Хенри за интелигентни и добре образовани миряни: “Бих искал да видя миряните невисокомерни, не готови за речи и полемика, а хора, познаващи своята религия, които биха могли да навлязат в нея, които добре знаят къде се намират, които знаят в какво вярват и в какво не вярват, които толкова добре познават своята вяра, че да могат да си дават сметка за нея, които толкова добре познават историята й, че да могат да я защитават” (The Present Position of Catholics in England, IX, 390). Днес, когато авторът на тези думи се възнася към славата на олтара, аз се моля по неговото застъпничество и неговия пример, онези, които работят в сферата на обучението и катехизацията, да бъдат вдъхновени от неговата визия, която така ясно ни е представил, и да я прилагат с още по-големи усилия.
Макар на духовното наследство на Джон Хенри Нюман по разбираеми причини да бе отделено голямо внимание в обширната публицистика за неговия живот и дейност, аз бих предпочел днес да завърша проповедта си с кратко размишление за неговия живот на свещеник и душепастир. Топлотата и човечността, които лежат в основата на оценката му за пастирското служение, са изразени великолепно в друга прочута реч: “Ако вашите свещеници бяха ангели, скъпи братя, то те не биха могли да споделят вашите страдания, нито да ви съчувстват, нито да проявят състрадание към вас, нито да изпитат към вас нежност и да търсят поводи да ви оправдаят, както можем ние; те не биха могли да бъдат образци и наставници за вас и да поведат вашия вехт човек към нов живот, както могат тези, които са излезли от вашата собствена среда („Men, not Angels: the Priests of the Gospel“, Discourses to mixed congregations, 3). Той живя това дълбоко човешко виждане за свещеническото служение в трогателна грижа за хората в Бирмингам в продължение на всичките години, които прекара в основаната от него Оратория, посещавайки болни и бедни, утешавайки бездомни, грижейки се за затворници. Не е чудно, че след неговата смърт хиляди хора вървяха по улиците, когато носеха тялото му към мястото на погребението на половин миля оттук. Сто и двадесет години по-късно огромните тълпи отново се събраха тук, за да се възрадват от тържественото признание на Църквата за изключителната святост на този възлюбен баща на души. И едва ли има по-добър начин да изразим радостта от този момент от това да се обърнем към нашия небесен Отец в сърдечна благодарност, молейки се с думите, вложени от блажения Джон Хенри Нюман в устата на пеещите небесни ангелски хорове:
“Хвала на Най-Светия на небесата,
Хвала на Него и в дълбините;
Великолепен е Той във всички Свои слова,
Но още повече – във всички Свои пътища!”

(The dream of Gerontius)“.

Превод: www.catholic-news.bg