Catholic-news

Публикуваме текста на проповедта за 25-а Обикновена неделя, произнесена на 19 септември 2010 г. в софийската католическа катедрала „Св. Йосиф“ от енорийския свещеник отец Збигниев Тенча, OFM Cap.

Или Бог, или мамон! Това поучение на Исус се отнася до използването на богатството. Думата „мамон” е с арамейски произход и означава материални блага. Богатствата, както вече знаем, могат да заемат в човешкото сърце мястото, полагащо се на Бог. Опасността при материалните блага се крие в следното: човек може да се влюби в натрупването им до такава степен, че да подчини всичките си сили, цялото време, с което разполага, на събирането и увеличаването им. Всякакъв вид блага лесно могат да се превърнат в идол, за който човек да пожертва всичко.
Оттук идва и Исусовото изискване за избор, нетърпящ компромиси: „Никой слуга не може да слугува на двама господари, защото или единия ще намрази, а другия ще обикне; или на единия ще угоди, а другия ще презре. Не можете да служите на Бога и на мамона.”
Но думите на Исус не трябва да се разбират като присъда над материални блага сами по себе си, а като присъда над изключителното място, което те могат да заемат в човешкото сърце. Исус не изисква от нас, от Своите ученици крайна бедност, още повече че сред Неговите последователи е имало и богати, както Йосиф от Ариматея например. Това, което Той изисква, е да не се привързваме към собствените материални блага. Нужно е всеки от нас да не смята себе си за господар, а за управител било на материалните, било на духовните блага, които притежаваме и които са на първо място Божии. Предназначени са не само за няколко привилегировани, а за всички.
Богатството е средство, за да служим на нуждаещите се, да увеличаваме общото благо, да подпомагаме добрите дела. Само по този начин човек може да си служи със своите материални блага, без да бъде поробен от тях.
Опасността от трупане на материални блага за себе си е голяма. И знаем добре от собствен опит и от историята на другите до каква степен привързаността към земните блага може да корумпира хората и да ги отдалечи от Бога. Затова не бива да се изненадваме от решителността на Исус, Който ясно казва, че в своя живот трябва да избереш Бог, за да оцелееш.
Може би до днес още не си направил този избор. Може би си смесил малко вяра в Бог, известна доза уважение към ближните с толкова други неща, които заемат сърцето ти. Ако анализираш добре себе си, ако всяка вечер си правиш кратък изпит на съвестта, ще разбереш на кого принадлежи сърцето ти. Дали това е работата или семейството, здравето, учението или благосъстоянието ти, или толкова други неща, които обичаме заради самите тях, без да ги съотнасяме с Бог.
Ако е така, сърцето ни вече не е свободно, защото се опира на идоли, несъвместими с Бог. И какво да правим? Нека решим и да кажем на Бога: „Отче, не желаем друго освен да Те обичаме с цялото си сърце, с целия си ум, с всичките си сили!” И после да се стараем да приложим на практика нашето намерение.
Няма да ни бъде прекалено трудно, ако го актуализираме всеки ден.