Catholic-news

Италианският ватиканист Марко Тосати съобщава в блога си, че папа Франциск е сформирал комисия, на която до момента не е дадена публичност, натоварена със задачата да проучи въвеждане на нов тип „литургия“, която да е приемлива за католици, лютерани и англикани.
Комисията е съставена от представители на трите деноминации, всички – със задължение да пазят тайна.
Тосати е добре известен в Италия с точността, с която информира за случващото се във Ватикана. Самият той казва, че, въпреки че тази новина е в категорията „слухове“, неговите „източници, както обикновено, са надеждни“.
Според въпросните източници, комисията не среща особени трудности в намирането на общи допирни точки в Литургията на Словото. Тосати съобщава: „След изповядването на греховете, молитвата за прошка и казването на „Слава във висините Богу“, би трябвало да следват четивата и Евангелието“.
Тосати добавя, че според неговите източници, комисията вече изследва проблема със Символа на вярата. Протестантските църкви предпочитат да се моли Апостолския символ на вярата, въпреки че признават Никейския. Католическата Църква допуска и единия, и другия. Ето защо и тази точка не би трябвало да е голям проблем.
Представянето да даровете сякаш също не е голям проблем пред изпълнението на плана за обща „литургия“.
Според Марко Тосати централният проблем е в Евхаристията: католиците имат фундаментално различно разбиране за Евхаристията спрямо разбирането на лютераните или другите протестантски деноминации. Католиците вярват в преосъществяването („транссубстанциацията“) и в реалното присъствие на Исус в Светата Евхаристия, докато протестантите смятат, че това е само спомен, възпоменание. Тосати съобщава, че евентуално „разрешение“ на това разминаване се търси в предложение думите на освещаването на даровете да бъдат заменени с тишина.
Как обаче една обща литургия би могла да бъде чествана при разминаване на текста точно в най-важния момент от това събитие? Едно от възможните предложени решения е именно тишината, мълчанието. Това би означавало, че след Sanctus, в момента, в който обичайно по време на литургията свещеникът казва думите: „Наистина си свет, Господи…“, представителите на различните деноминации трябва да запазят мълчание и всеки на ум да казва „своята собствена“ формула. Въпросното мълчание ще приключва с общото молене на „Отче наш“. Все още няма яснота как ще продължава литургията от този момент към момента на причастяването.
В светлината на тези слухове, които обаче се базират на солидни източници, сякаш като потвърждение на всичко по-горе идват думите на кардинал Франческо Кокопалмерио, близък сътрудник на папа Франциск и председател на Папския съвет за законодателни текстове. Наскоро кардиналът предложи да се спре да се мисли за тайнствата само в посока „валидни – невалидни“. От гледна точка на икуменизма той предложи да се започне да се гледа на тайнствата в посока „непълна“ или „частична валидност“. Ето и точните думи на Кокопалмерио в интервюто пред National Catholic Register: „Ние казваме: всичко е валидно, нищо не е валидно. Може би трябва да преразгледаме тази концепция за валидност или невалидност. Вторият Ватикански Събор заяви, че има истинско общение [между католици и протестанти], въпреки че то още не е определено или пълно. Виждате, че те са създали концепция, която не е така категорично – или всичко, или нищо. Има общение, което е вече на добро ниво, но някои елементи липсват. Но, ако вие кажете, че нещо липсва и в същото време твърдите, че това е нищо, вие бъркате. Има липсващи неща, но има вече и общение, което обаче не е пълно общение. Същото нещо би могло да се каже, или нещо подобно, относно валидността или невалидността на ръкополагането. Затова казвам: нека мислим в тази посока. Това е хипотетично. Може би има нещо, а може би няма нищо – просто да изследваме, да размишляваме“.

Източници: Veritas Vincit, Il blog di Marco Tossati, National Catholic Register