Catholic-news

Опасно за доверието на Църквата е, че онова, което би се признало като добро в Германия,
може да се възприеме като грешно в Полша

Четиримата кардинали не дават признак да са се отказали, а и не би трябвало. В тази връзка, може би било полезно да бъде представена хронология за четиримата кардинали и техните dubia. Тя би изглеждала така:
- на 19 септември 2016 г., четирима кардинали – Кафара, Бърк, Брандмюлер и Майснер, представят пет dubia или молби за внасяне на яснота до папата по отношение на някои неясноти в Аморис Летиция;
- на 19 ноември 2016 г., след като не са получили отговор, четиримата кардинали публикуват техните dubia;
- на 25 април 2017 г. четиримата кардинали пишат до папата с молба да получат аудиенция, в това число и обичаен „лист за аудиенция“, включващ точките, които биха желали да дискутират с него;
- на 19 юни 2017 г. писмото на четиримата кардинали, след като не е получило отговор, е публикувано.
И така, какво следва оттук-нататък? Всъщност, много е просто. Папата не желае да отговаря на петте dubia, всяко от които предполага прост отговор „да“ или „не“. Причината е също толкова проста. Ако папата отговори по един начин, ще се окаже в противоречие с учението на своите предшественици. Ако отговори по друг начин, той реално ще разбие онова, което се опита да направи с Amoris Laetitia, а именно – да се въведе промяна в практиката на Църквата, което, само по себе си, би означавало промяна в доктрината. С други думи, папата продължава да седи на два стола, опитвайки се да запази и двете възможности, докато четиримата кардинали се опитват да го притиснат да приключи с това – или едното, или другото, надявайки се, или пък знаейки, че натискът е единственият начин да го накарат „да скочи от оградата“.
Интересното е, че с отказа си да отговори на dubia-та, папата в известен смисъл дава един вид отговор. Неговият отказ да отговори реално означава, че той не одобрява, най-малкото не и официално, насоките, издадени от малтийските и от други епископи. Казаното от малтийските епископи си остава местно решение, а не официално учение на Църквата, въпреки че е било публикувано в „Осерваторе Романо“. Онова, което малтийските епископи поучават в своите насоки, би могло да бъде анулирано от папата или от неговите наследници на Престола на св. Петър.
Тук обаче стигаме до основното притеснение на четиримата кардинали. Объркващо е, наистина е повече от объркващо, направо е недопустимо, а поради това е опасно за доверието в Църквата, че нещо, което е признато за добро в Германия, би могло да се възприеме като грешно в Полша. Това не е католицизъм, а по-скоро представлява модел на национални църкви, подобен на англиканския или православния модел. Ако се допусне тази неяснота да продължи, последиците ще бъдат катастрофални.
Освен това, просто не може да има такъв случай, доколкото подобно нещо не се е случвало преди, а именно – един папа да се окаже в противоречие с учанието на своите предшественици. Amoris Laеtitia трябва да бъде четено в съзвучие с Familiaris Consortio и Veritatis Splendor. Ако насърчението „заменя“ Familiaris Consortio и Veritatis Splendor, означава ли това, че хора като мен, чието обучение в семинарията е било основано на тези два документа, трябва да „забравим“ за тях? Били ли са те коректни? Само за онова време ли са били валидни? Или са били актове с постоянно значение? И ако Amoris Laetitia ще заменя предишните учителни документи, тогава какво ли би могло да замени Amoris Laetitia след двадесет години?
Както става ясно от dubia-та, едно тълкуване на Amoris Laetitia удря в сърцето на католическото морално учение, каквото навсякъде и винаги е било познато. В известен смисъл, отговорът на dubia-та би могъл да бъде само един, а именно, че традиционното учение трябва да остане и че Amoris Laetitia трябва да се чете в светлината само на това учение.
Всеки, който е чел какво съм писал по този въпрос, знае, че съм с четиримата кардинали. Както и много други кардинали, епископи, свещеници, дякони и миряни.
Свети отче, отговорете на dubia-та! За доброто на Църквата и за доброто на папското служение, моля Ви, отговорете на dubia-та!

Отец Александър Люси-Смит (Fr Alexander Lucie-Smith)
(Отец Alexander Lucie-Smith е католически свещеник, доктор по морална теология и консултант-редактор в The Catholic Herald)

Източник: The Catholic Herald

Бележка: Заглавието и подзаглавието са на редакцията на The Catholic Herald.