Catholic-news

Преди време съобщихме за наказанието срещу един свещеник (вж. подробности ТУК), станал известен с критиките си срещу някои спорни точки в апостолическото насърчение на папа Франциск Amoris Laetitia. Под предлог, че разделя вярващите в своята енория, Минутела бе наказан с отстраняване и със забрана за всякакви публични изяви. Вчера, 26 юни 2017 г., бе последният ден престой на дон Алесандро в енорията му. Той бе изпратен от много вярващи, повечето от които не криеха сълзите в очите си. Представител на енориашите пък прочете остра декларация от името на цялата енория, в която се осъжда несправедливото решение на епископа.
Всъщност, кой е епископът, отстранил оказалия се неудобен за мнозина дон Алесандро Минутела? Един материал на Liberta e Persona дава добри отправни точки за размисъл.

Палермо е един от най-важните диоцези в Южна Италия, ръководството на който през 2015 г. бе поверено от папа Франциск на Корадо Лорефиче – „аутсайдерът – както го описа тогава Famiglia Cristiana – посочен от папата заради близостта му с бедните и отхвърлените, човек от първите редици в битката срещу рекета на проституцията в Сицилия“. Миналата година архиепископът влезе в хрониките с онази прословута „обиколка с велосипед“, която направи в презвитериума на своята катедрала, облечен в литургични одежди и епископската митра на главата. Пак през миналата година същият този епископ участва в първия индуистки брак, честван в архидиоцеза на Палермо. Тогава Лорефиче взе участие в цялата церемония, а накрая благослови двойката.
Диоцезът на Палермо обаче е известен в медиите и с един енорист, дон Фабрицио Фиорентино, прочул се с близостта си с LGBT-движението (някои дори твърдят, че е активист), както и заради въвеждането на нечуваната досега „апери-меса“. Свидетелство за това даде и италианският вестник L’Espresso. Въведената от енориста „апери-меса“ представлява следното: първо протича месата, след края на месата, на същото място, където тя се чества, следват аперитив и танци в ритъма на самба и босанова. И всичко това без каквато и да е реакция от страна на епископа. Пак през миналата година същият този дон Фабрицио обяви участието си Giacinto-Nature LGTB – фестивал, посветен на хомосексуалната ориентация. Само масовата намеса на т. нар. anti-gender мирянски движения го възпря от по-решителни действия в тази посока. Дон Фабрицио стана известен и в социалните мрежи – освен с „милосърдните“ си инициативи, и с някои по-фрапантни изявление – например откритото пожелание на смъртта на кардинал Анджело Баняско. По повод смъртта на известния антиклерикал Марко Панела, въпросният дон Фабрицио бе написал: „Така става в света: вместо кардинал Баняско, умира Марко Панела. На него трябваше да бъде поверено водачеството на италианските епископи“. Епископ Лорефиче отсъстваше в цялата тази публична говорилня и не се намеси по никакъв начин.
Пак тишина от страна на Лорефиче миналия октомври, когато в Палермо отец Козимо Скордано – също удостоен с „престижната“ титла „свещеник от улицата“ – благослови от олтара на църквата лесбийската двойка Елизабета Чина и Серенела Фиасконаро, ден след като бяха отбелязали гражданския си съюз в Муничипио. И в този случай, както и при останалите, сякаш това не вълнуваше по никакъв начин официалните лица от диоцеза.
Сега обаче монсеньор Корадо е повече от решен сурово (и канонично) да накаже един свещеник – дон Алесандро Минутела, чиято вина е, че „разделя общността на вярващите“. Обвиненията срещу свещеника, позволил си да критикува спорните писания на Франциск в Amoris Laetitia, са повече от общи. Друг е въпросът, че в интернет могат да бъдат открити всички негови речи и проповеди, и в тях трудно може да се намери нещо некатолическо.
Както пишат иронично някои издания в Сицилия, към момента е трудно да се прецени с какъв мотив монс. Корадо Лорефиче наказва дон Минутела, като го отстранява от енорията му и му забранява всякакви публични изяви, а в същото време е толкова толерантен към т. нар. „свещеници от перифериите“. И отново с нескрита ирония, някои местни издания пишат, че вероятно това ще стане ясно в най-скоро време!

Източници: Liberta e Persona, L’Espresso