Catholic-news

По въпроса за първенството на Петър в Новия Завет се говори твърде много. Да припомним най-напред, че Петър е първият от апостолите, когото Христос избира за свидетел на Своето възкресение. Когато учениците, тръгнали за Емаус, се връщат в Йерусалим, чуват апостолите да казват: „Господ наистина възкръснал и се явил на Симона“ (Лук. 24, 34). Едва след това Исус се среща с останалите апостоли (срв. Лук. 24, 33-36).
И апостол Павел, изброявайки срещите на Възкръсналия със Своите приятели, на първо място споменава именно Петър: „на третия ден възкръсна, според Писанията, и се яви на Кифа и след това на единадесетте“ (1 Кор. 15, 4-5). Това, че Петър е първият свидетел на Христовото възкресение измежду апостолите е от изключително значение. Нека си припомним какво казва апостол Павел за значението на истината за Възкресението за цялата ни вяра няколко стиха по-нататък: „Ако пък Христос не е възкръснал, то празна е нашата проповед, празна е и нашата вяра. (…) И ако само през този живот се надяваме на Христа, ние сме най-окаяни от всички човеци“ (1 Кор. 15, 14. 19).
Петър също така е и първият от апостолите, повярвал в Божествеността на Исус и изповядал тази своя вяра в присъствието и от името на останалите ученици (Мат. 16, 15-16). Нека си зададем риторичния въпрос: Възможно ли е в Божия план за спасение да бъде маловажен факт това, че именно Петър е първият свидетел измежду апостолите на тези две най-основни истини на християнската вяра: че Исус Христос е Единороден Син Божи и че след смъртта Си на кръста наистина е възкръснал? В Църквата често се подчертава, че смисълът на служението на Петър е събирането на разпръснатите ученици около Възкръсналия Христос и че това е възможно само на основата на твърдата вяра, че Той е истински Бог, равен на Своя Предвечен Отец.

Из книгата „Необходим ли е Папа в Църквата“, отец Яцек Салий
© Издател: Богдан Пенев, 2017
© Превод: Вяра Малджиева, Мария Младенова