Св. Бенедикт – покровител на Европа

11 юли 2017, 17:02

Свети Бенедикт, бащата на западното монашество, е роден през 480 г. в знатно семейство. Сведения за живота му намираме при св. Григорий Велики.
Още като дете бил изпратен с бавачката си в Рим, за да получи солидно образование.
Ужасен от живота в града, белязан от разруха, Бенедикт решил да се присъедени към общност на отшелници в Сабинските планини, недалеч от Рим. След това се оттеглил в необитаема местност до Субиако, където живял три години съвсем сам в пещера, наречена по-късно свещена. Всеки ден монах от един от близките манастири му спускал хляб с въже. Бенедикт устоял на много изкушения и мъчения от дявола, който му се явявал като черна птица или красива девойка.
Славата на Бенедикт като светец растяла и много хора идвали, за да го видят. Монасите от Виковаро го поканили при тях и го избрали за игумен на общността си. Когато не се съгласили с правилата му, според преданието се опитали да го отровят. Но отровата избягала като змия от чашата, която му подали и съдът се пръснал, когато Бенедикт направил върху него кръстния знак.
Бенедикт напуснал групата и се върнал в Субиако, като водач на отшелническа общност, съставена от учащи. Въвел ред по предписанията на Пахомий: в около десетина малки манастира живеели по дванадесет монаси. От тях до днес са запазени манастирите „Св. Бенедикт” и „Св. Схоластика”. Отново бил направен опит да бъде отстранен чрез отровен хляб, който гарванът отнесъл.
При посещение при своята сестра-близначка Схоластика той видял в часа на смъртта й как душата й полетяла като гълъб към небето.
През 528 г. Бенедикт тръгнал с неколцина монаси от Субиако и намерил ново убежище в планината над Касино, днешното Монте Касино , където все още имало езически храм. Славата на Бенедикт и несигурността в долините поради преминаващите варварски орди донесли голяма популярност на общността. На мястото на езическия храм Бенедикт построил църква, посветена на св.Мартин, на върха на планината – ораториум, посветен на св. Иван.
През 540 г. той съставил прочутото и валидно до днес Regula Benedicti, основно правило за всички появяващи се манастири в Бенедиктинския орден, чието мото е Ora et labora – моли се и работи. В него проличават личните качества на Бенедикт: стремеж към ред, любов към Бога и ближния, състрадание към слабите и пастирска грижа.
В центъра на монашеското правило на св. Бенедикт залегнали животът в общност и физическата работа. Това правило организирало и оживило живота в манастирите на Запад. На монасите е забранено да притежават каквото и да било. Те се хранят заедно, ненужните разговори се избягват. Молитва и труд – ora et labora и освен това послушание: това са били и продължават да бъдат и до днес носещите колони за съжителството в основания от него Бенедиктински орден. Свързвайки съзерцанието с елементи на продуктивна дейност, Бенедикт намерил подходяща за западния манталитет форма на монашески живот.
Правилата на Бенедиктинския орден били също така отговор на разпадащото се късноантично общество и модел за това как хората да се отнасят помежду си като братя и да живеят заедно. В манастирите били приемани всички хора като равни, била заличена разликата между „цивилизовани” римляни и „варвари” германи, всички можели да получат Кръщение.
Бенедикт посветил голяма част от времето си на нуждите на местното население. Той раздавал милостиня и храна на бедните. Съобщава се за изцерения и съживяване на мъртви.
Бенедикт починал на 21 март 547 г., Велики Четвъртък, докато се молел прав и с издигнати ръце на олтара на църквата в манастира Монте Касино. Събратята му видели как бил понесен към небето от ангели, по озарен от светлина и покрит с килим път.
Провъзгласен е от папа Пий ХII за баща на Европа, а от папа Павел VI за покровител на Европа.

Новини: Актуално

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар