Catholic-news

Като на католически свещеник му бил даден номер 841, а като на затворник – 28972…
В Дахау, в блокове 24, 26 и 28, където “настаняват” църковните служители, Герхард Хиршфелдер намира сили в себе си, за да напише коментари към Посланията на Свети Апостол Павел, въпреки слабото здраве, което го довежда до преждевременна смърт на 36-годишна възраст, на 1 август 1942 г. В неделя, 19 септември 2010 г., когато Папа Бенедикт ХVІ в Бирмингам провъзгласяваше за блажен кардинал Джон Хенри Нюман, по същото време в катедралата в Мюнстер кардинал Йоаким Майснер беатифицира отец Герхард, мъченик и свидетел на вярата.
Няколко дни преди смъртта си отец Герхард пише до свой приятел-свещеник: “Желая ти от все сърце тази сила, която самият аз черпех от Божественото Провидение. Така че нека да гледаме в бъдещето. Като Божии свещеници на нас ни е дадена Неговата безгранична любов”.
От 1939 г. отец Герхард Хиршфелдер служи като капелан в Хабелшверт, Силезия (днес на територията на Полша). Отговаря за пастирската работа сред младежите и е много популярен сред своите подопечни. Още преди идването на Хитлер на власт през 1933 г. свещеникът осъзнава каква опасност носи в себе си доктрината на национал-социализма за духовния растеж на младежите и с всички сили се противопоставя на нейното разпространение. По време на предишното си служение, в една от енориите към диоцеза на Бреслав, той влиза в конфликт с нацистите и е обвинен в опозиционна дейност. Но и в Хабелшверт отец Герхард продължава в проповедите си сурово да критикува диктатурата. В една от тези проповеди през юли 1941 г. той казва: “Този, който подронва вярата в Христос в сърцата на младежите е престъпник”. Няколко дни по-късно е арестуван, а в края на декември вече е затворник в лагера Дахау, където и започва недългият му път към смъртта.
Отец Герхард Хиршфелдер не е нито първият, нито последният от светците и блажените, дарени на Църквата от Бог, „разцъфнали“ изсред пустошта на концлагерите и нацистките гонения. Той принадлежи към многобройна плеяда от свети мъченици – както немци, така и от друга националност, които Църквата е признала или се готви да признае като свои свидетели. Наскоро, по време на аудиенция в Кастел Гандолфо, в която прие акредитивните писма на новия немски посланик, Папа Бенедикт ХVІ спомена за предстоящи през следващата година нови беатификации в немския град Любек. За блажени ще бъдат провъзгласени Йоханес Прасек, Херман Ланге и Едуард Мюлер. Папата добави, че заедно с тях ще бъде одадена чест и на паметта на евангелисткия пастор Карл Фридрих Щелбринк. Приятелството между четиримата свещенослужители (трима католици и един евангелист) е впечатляващо свидетелство за икуменизма в молитвата и страданията, разцъфнал на много места по време на мрачния период на нацистки терор. Думите на Папата бяха, че “по нашия икуменически път можем да се вглеждаме в тези свидетели като в сияещи знаци”.
В криптата на църквата “Пресвето Сърце Исусово” в Любек, където се съхраняват останките на четиримата мъченици, надписът на надгробната плоча гласи: “Те изпълниха своята свещеническа мисия до край”. И четиримата са осъдени от специален трибунал по обвинения в морална и материална съпротива срещу режима – проповеди, помощи за подложените на гонения, спасяване на евреи, и същият ден са убити.
Към немските свидетели за Христовото Евангелие се числят още: Св. Едит Щайн – осъдена на смърт като еврейка, въпреки обръщането й в католицизма; йезуитът Руперт Майер – нееднократко пращан в лагери заради изказванията си срещу режима и поради отказа му да наруши тайната на изповедта; Бернхард Лихтенберг – настоятел на катедралата в Берлин и защитник на евреите, когото нацистите смятали за “опасен за обществения ред”, умрял по пътя за Дахау, където бил изпратен заради това, че организирал публична молитва “за неарийците, гонените свещеници и циганите”. През 1996 г. последният е причислен към лика на блажените от Папа Йоан-Павел ІІ, заедно с Карл Лайснер, наричан “ангелът от Дахау” – единственият ръкоположен в самия лагер. Последният запис в дневника на Лайснер, починал през 1945 г. след 5-годишен затвор, била фразата: “Въпреки всичко благослови, Господи, моите врагове”.
В “групата” мъченици от времето на нацизма има и миряни. Журналистът Николаус Грос бил арестуван за противопоставяне на режима и обесен. Писмата му до неговото семейство са свидетелство за последователност във вярата: “Аз постоянно се моля, всеки ден, та по вярата и благодатта Господ да укрепва мен и вас, та търпеливо и благочестиво да приемем всичко, което е постановено и решено. Чувствам как чрез молитвата съм в мир и покой”.
Към тази светла поредица от християнски свидетели ще се присъединят още: йезуитът Алфред Делп – жертва на репресиите след покушението на Хитлер през 1944 г.; Йозеф Метцгер – свещеник, осъден през същата година, посветил се на икуменизма и миротворчеството; Хайнрих Кьониг – върл противник на нацисткия проект за евтаназия, самият той загинал в Дахау по време на медицински експеримент; монахинята Ангела Мария Ауч – починала в лагера Аушвиц; Херман Йозеф Верле – платил цената на смъртта, заради отказа си да наруши тайната на изповедта.
Всички тези велики християнски светци са живият отговор на въпроса: “Какво направи Католическата Църква в Германия в борбата срещу нацизма?”.

(По агенция Agnuz)