Catholic-news

Молитва „Ангел Господен“,
23 юли 2017 г., площад „Св. Петър“

„Скъпи братя и сестри, добър ден!
Днешният евангелски откъс ни предлага три притчи, с които Исус говори на множеството за Царството Божие. Ще се спра на първата – притчата за доброто жито и плевелите, която разкрива проблема със злото в света и демонстрира търпението на Бог (срв. Мат. 13, 24-30. 30-36). Колко голямо е търпението на Бог! Също и всеки от нас би могъл да каже същото: „Колко голямо търпение проявява Бог към мен!“ Разказът ни отвежда на една нива с двама противоположни герои. От една страна, виждаме господарят на нивата, който представлява Бог и сее доброто семе; от друга страна, виждаме неприятеля, който представлява сатаната и посява лошите плевели.
С течение на времето между житните класове израстват и плевелите, и изправени пред този факт, господарят и неговите слуги имат различни нагласи. Слугите искат да се намесят, като оплевят плевелите; господарят обаче, който е загрижен преди всичко за спасяване на житото, се противопоставя на това, като казва: „Не, за да не би като скубете плевелите, да изскубете заедно с тях и житото“ (ст. 29). С този образ Исус ни казва, че в този свят доброто и злото са толкова преплетени, че е невъзможно да бъдат отделени едно от друго и всичкото зло да бъде изкоренено. Само Бог може да стори това, и Той ще го стори при последния съд. При цялата и’ неяснота и сложен характер, ситуацията в момента представлява едно такава нива, нива на свободата, нива на свободата за християните, в която се осъществява трудното упражнение на разпознаването между доброто и злото.
И на тази нива трябва да бъдат обединени, с голямо доверие в Бог и Неговото Провидение, две, на пръв поглед, изцяло противостоящи си нагласи: решителността и търпението. Решителността се изразява в това да искаш да си доброто жито – всички го искаме – с всички свои сили, което пък означава да се дистанцираш от злото и неговите изкушения. Търпението означава да предпочиташ една Църква, която е квас в тестото, която не се страхува да изцапа ръцете си, докато пере мръсното пране на чедата си, пред една Църква на „чистите“, която претендира да отсъжда предварително кой ще влезе в Божието Царство и кой не.
Господ, Който е въплътената Премъдрост, днес ни помага да разберем, че доброто и злото не могат да бъдат идентифицирани с определени територии или с определени човешки групи: „Тези са добри, тези за лоши“. Той ни казва, че разграничителната линия между доброто и злото минава в сърцето на всеки човек, минава в сърцето на всеки от нас, което ще рече, че всички сме грешници. Изпитвам желание да ви кажа: „Който не е грешен да си вдигне ръката“. Никой! Защото всички ние знаем това, всички ние сме грешници. Със Своята кръстна смърт и със Своето възкресение Исус Христос ни освободи от робството на греха и ни даде благодатта да тръгнем по един нов път. Заедно с Кръщението обаче Той ни даде и Изповедта, защото непрестанно изпитваме нужда да получаваме опрощение за греховете си. Да се вглеждаме винаги и само в злото, което е извън нас, означава да не желаем да признаем греха, който е също и в нас.
Освен това Исус ни учи на един различен начин, по който да гледаме светската нива, по който да наблюдаваме реалността. Призвани сме да научим Божиите времена – които не са нашите времена – както и „погледа“ на Бог: благодарение на благотворното влияние на едно трепетно очакване, онова, което е било и е изглеждало плевел може да стане добър продукт. Това е реалността на обръщането, както и перспективата на надеждата!
Нека Дева Мария ни помага да забелязваме в заобикалящата ни действителност не само мръсотията и злото, но също и доброто и красивото, както и да разобличаваме делата на сатаната, а най-вече – да се поверим на действието на Бог, Който обогатява историята“.

Източник: © Светият Престол
Превод: © www.catholic-news.bg