Свети Игнаций Лойола

31 юли 2017, 14:33

Оръжията обикновено имат силно разрушително действие. Те взривяват стени, отблъскват врагове, унищожават живота. Понякога обаче един изстрел може да има и положителен ефект върху човешкия живот. Такъв бил случаят с 30-годишния испанец Игнаций (Игнатий) Лойола (1491-1556).
През май 1521 г., рицарят от защитата на северно испанския град Памплона от французите, бил улучен от куршум и тежко ранен. По време на възстановяването си в семейния замък суетният и славолюбив герой четял – първоначално повече от скука – религиозни текстове и легенди за светците. Но той останал дълбоко впечатлен от „Vita Christi“ на картузианеца Лудолф Саксонски.
След като оздравял, Игнаций се оттеглил в манастира Монтсерат, разположен недалеч от Барселона, и там направил изповед за живота си, която продължила три дни. След това пречистеният донжуан, комарджия и любител на оръжията заживял в самота, като покаяник, в близкия град Манреса. Там месеци наред той прекарвал в изключителна бедност, непрекъсната молитва и в почти самоубийствен аскетизъм.
Един от плодовете на този впечатляващ процес на развитие е между другото познатата и днес в цял свят книга „Духовните упражнения“. „Omnia ad maiorem Dei gloriam“ (Всичко за по-голяма слава на Бога) се превръща в мото на дейността му през следващите десетилетия.
След поклонничеството до Йерусалим (1523/1524) Игнаций започва да следва философия и теология в университета в Алкала де Енарес. Поради неразбирателство с инквизицията бил принуден през следващите две години два пъти да сменя университета – първо в Саламанка и през 1528 г. в Париж.
Във френската столица Игнаций Лойола полага основите на Ордена на йезуитите. С шестима свои състуденти той образува общност, която на 15 август 1534 г. полага на Монмартър обет за бедност и целомъдрие до края на живота. Това събитие днес се смята за дата на основаване на ордена. На 27 септември 1540 г. папа Павел ІІІ потвърждава новата общност, която се нарича „Societas Jesu“ (Общество на Исус) и се обвързва освен с бедност и целомъдрие, също и с радикално подчинение на папата.
Новият орден бързо събужда внимание. Вместо да живеят уединено зад манастирските стени, йезуитите се обръщат към света. Основни сфери на дейността им са мисия, образование и апостолско служение. По време на Контрареформацията общността с амбициозните си мисионерски цели става едно от най-острите оръжия на силно наранената Католическа църква.
Игнаций Лойола ръководи създаденото от него общество до края на живота си и благодарение на организационните си умения го довежда до бърз разцвет. Когато на 31 юли 1556 г. той умира, орденът има повече от 1000 члена и над 100 филиала. Днес Обществото на йезуитите със своите около 18 000 члена е най-големият орден в Католическата църква, въпреки че е бил разформирован в периода 1773 – 1814 година.
Игнаций Лойола е обявен за светец през 1622 г. от папа Григорий ХV. По този повод в Рим е построена църквата „Sant’Ignazio di Loyola“ , която и днес е една от най-забележителните църкви в града. Основателят на Обществото на йезуитите почива в църквата „Il Gesù“ – църквата майка на ордена. Гробът с костите му се намира под великолепен олтар, дело на архитекта-йезуит Андреа дел Поцо.

Подбор и превод: catholic-news.bg

Новини: Актуално

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар