Catholic-news

Публикуваме текста на размишлението, което папа Франциск произнесе пред поклонниците на площад „Св. Петър“ по време на неделната молитва „Ангел Господен“, състояла се на 20 август 2017 г. (ХХ-а неделя от Обикновеното време).

„Скъпи братя и сестри, добър ден!
Днешното Евангелие (Мат. 15, 21-28) ни показва изключителния пример на вяра при срещата на Исус с жената от Ханаан, която била чужда за юдеите. Събитията се случват в онзи период, в който Той се отправя към градовете Тир и Сидон, в северозападната част на Галилея: именно тук жената моли Исус да излекува нейната дъщеря, която, както казва Евангелието, е „жестоко измъчвана от бяс“ (Мат. 15, 22). В първия момент изглежда, че Господ не чува нейния болезнен вик, та даже се наложила намесата на учениците, които се застъпили за нея. Изглеждащото на пръв поглед равнодушие на Исус не смутило тази майка, и тя настоявала на своето.
Вътрешната сила на тази жена, която и помогнала да преодолее всички препятствия, трябва да се търси в нейната майчина любов и в упованието, че Исус може да изпълни нейната просба. Това ме кара да се замисля над силата на жените. Със своята сила те са способни да вършат велики дела. Познаваме много такива жени! Можем да кажем, че любовта движи вярата, а вярата, от своя страна, се превръща в награда за любовта. Горещата любов към собствената дъщеря я кара да вика: „Смили се над мене, Господи, Сине Давидов!“ (Мат. 15, 22), а неотстъпчивата вяра в Исус и помогнала да не изпадне в отчаяние, изправена пред Неговия първоначален отказ; и тогава жената, като се доближила, „кланяше Му се и казваше: „Господи, помогни ми!“ (ст. 25).
В крайна сметка, изправен пред такава настойчивост, Исус се възхитил, та даже се изумил от вярата на езичницата. Затова и се съгласил, като казал: «О, жено, голяма е твоята вяра; нека ти бъде по желанието ти». И в оня част дъщеря и оздравя» (Мат. 15, 28). Исус ни посочва тази скромна жена като пример за несъкрушима вяра. Нейната настойчивост в молбата и за намеса от страна на Христос е стимул за нас, да не се отпускаме, да не се разочароваме когато ни нападнат тежките жизнени изпитания. Господ не се обръща на другата страна, когато е изправен пред нашите потребности, и ако понякога изглежда, че Той не отговаря на молбите ни за помощ, то това се случва, за да изпита и укрепи вярата ни. Подобно на тази жена, ние също трябва да продължим да викаме: «Господи, помогни ми! Господи, помогни ми!» Именно така – настойчиво и смело. Същата тази смелост се изисква от нас и в молитвата.
Този евангелски откъс ни помага да разберем, че всички ние се нуждаем от това да израстваме във вярата и да укрепваме доверието си в Исус. Той може да ни помогне да намерим пътя, когато сме изгубили компаса в нашето странстване; когато пътят вече не е толкова прав, а неравен и крив; когато е трудно да останем верни на собствените си задължения. Важно е всекидневно да укрепваме вярата си посредством внимателното вслушване в Божието Слово, приемането на Тайнствата, личната молитва като «вик» към Него („Господи, помогни ми!“) и конкретните постъпки на любов към ближния.
Нека се доверим на Светия Дух, та Той да ни помага да устояваме във вярата. Духът да изпълни със смелост сърцата на вярващите, да придаде на нашия живот и на християнското ни свидетелство сила, убедителност и упорство, и да ни насърчава да се борим срещу недоверието в Бог и безразличието към братята.
Нека Дева Мария ни помага все повече да осъзнаваме нашата нужда от Господ и от Неговия Дух, да ни изпросва крепка вяра, изпълнена с любов – любов, която да е в състояние да се превърне в смела молитва към Бог“.

Източник: Sib-Catholic
Превод от руски: (c) www.catholic-news.bg