Catholic-news

Въпрос:
Трябва ли католик, който посещава православен храм и присъства на православна литургия, да прави знака на кръста по православната традиция? Или трябва да прави знака на кръста по западната традиция като свидетелство за принадлежност към католицизма?

Отговор:
Западната традиция не е равнозначна на принадлежност към католицизма: в Католическата Църква съществуват и източни обряди, които в своите традиции и външни жестове практически не се отличават от православните. Така например католиците от византийски обряд и православните правят кръстния знак по един и същ начин. Много вярващи от източен обрят редовно посещават храмове от латински обряд и следват западната традиция, както и обратното.
По повод спазването на собствените обряди в Кодекса на каноничното право на Католическата Църква се говори за «право»: «Верните на Христос имат право да се покланят пред Бог по предписанията на собствения си обряд, одобрени от законните пастири на Църквата, и да следват собствения си начин на живот, който съответства на учението на вярата на Църквата» (канон 214).
В Кодекса на каноничното право на Източните Църкви, който е неизменна част от каноничното право на Католическата Църква, това право се превръща в призив и дори в предписание: на вярващите от източните обряди се препоръчва на пазят собствения си обряд «на всяко място», освен при обстоятелства, предвидени от църковните канони. Това, в частност, би могло да се отнесе към феномена на растящата мобилност на вярващите. Същият този феномен преди време накара папа Франциск да обнародва апостолическо послание под формата на motu proprio (от лат. „по собствена инициатива“), озаглавено Concordia codici, с което внесе поправки в някои текстове от Кодекса на каноничното право. С този документ бяха значително облекчени някои канонични процедури, засягащи пастирската практика в контекста на взаимодействието между източните и западните католически общности. И все пак, принципът, според който вярващият трябва да спазва собствения си обряд и неговото достойнство, може в определена степен да се отнесе и към нашия въпрос.
В същото време, кръстният знак, в каквато и форма да бъде правен, е преди всичко публично свидетелстване за нашата принадлежност към Христос. Кръстният знак също е и изповядване на нашата вяра в Пресветата Троица Отец, Син и Свети Дух. То е знак за нашата готовност да поемем собствения си кръст и последваме Господ. Всеки път когато правим знака на кръста, ние подновяваме нашите кръщелни обещания. Разбира се, кръстният знак „по западен обичай“ е знак за принадлежност към западния обряд. Ако направим кръстния знак съгласно източната традиция, това няма да означава, че сме направили компромис по отношение на принадлежността си. Когато влизаме в храм от друг обряд или друго християнско изповедание и участваме в богослужението, е уместно, макар и частично, да възпроизвеждаме жестовете, които извършва събранието в този храм. Кръстен знак „по източно“ в уместна обстановка не противоречи на християнското и католическо свидетелство. Могат да възникнат ситуации, при които, правейки знака на кръста по западен обичай в православен манастир или храм, да привлечем известно внимание. В такъв контекст би трябвало да сме готови за възможни въпроси и коментари. При преценката как да постъпваме в такива ситуации е необходимо да проявяваме мъдрост и здрав разум.