Насърчения от живота на свети Лудвик

25 август 2017, 23:45

Репортаж на Мария Миличина
за празника на Софийско-Пловдивската епархия

И днес, на 25 август, както всяка година, в пловдивската катедрала „ Свети Лудвик“ чествахме храмовия празник с тържествена литургия от 18 часа. Заедно с епископа монсеньор Георги Йовчев и генералния викарий монсеньор Стефан Манолов присъстваха и много свещеници от други населени места: отец Иван, отец Ивелин, отец Христо; свещениците от Ордена на капуцините отец Ярек, отец Елко, отец Збигнев, отец Кшищоф, отец Марек; свещениците от Католическата Църква от източен обряд в Пловдив – отец Даниел и отец Петър (и много други, които ще разпознаете по снимките); монахини от ордените на Свети Викенти и Майка Тереза, както и богопосветени от източния обряд. Сред гостите на празника имаше верни и на преклонна възраст, и бебета, а също така и от близките католически села, някои от които се включиха в изпълненията на хора – тук благодарим на участниците от Житница! Прекрасна и трогателна изненада беше за нас и срещата ни със сестра Мариана, завърнала се в България за около месец и оставила незабравими спомени във всяко сърце с нежната си грижа и всеотдайност към нас и децата, а също и с набожността към свети Йосиф и малката му църква тук. На верните беше предоставена възможността за изповед преди литургията от отец Недялко, а на олтара на свети Лудвик беше изнесена мощехранителницата му.
Свещениците влязоха в храма с тържествено шествие и монсеньор Йовчев благослови верните, той започна литургията с обявяването на празника за цялата Софийско- Пловдивска епархия и ни подкани да се подготвим с дълбоко разкаяние, за „ да премине Свети Лудвик като цар“ ; хорът изпълни „Kyrie eleison“ и „ Gloria“, Иванка Генова и Иванка Стойкова ни представиха четивата, а псалмът беше изпълнен от хора.
Отец Ивелин ни предаде евангелското слово и изнесе проповедта. Той започна с интерпретацията за нашето насърчение по примера на житейския път на светеца – свети Лудвик е цар чрез служението си и всички ние сме призовани да бъдем и царе, и свещеници, и пророци – това е нашата мисия, да преумножим даровете, като служим на всекиго чрез добрини и праведен съд. Свети Тома Аквински е посочил свети Лудвик като един реален образец на онова време, но добродетелите му бихме могли да постигнем и ние, ако се упражняваме с усилия. Отец Ивелин изясни една главна първопричина, а именно – влиянието на семейството, а най-вече – на благочестивата майка на светеца, с популярните й думи, че предпочита да го види мъртъв, отколкото затънал в порока. Представи ни последователно главните добродетели на свети Лудвик, като започна от благоразумието, свързано с реалността, защото тъкмо то е „кочияш на всички останали добродетели“, асоциира го с първото четиво – за одаряването на цар Соломон по желанието му, и акцентира на поставянето на граници – там, където е необходимо; не бариери, тъй като те са пречки, а граници, за да умеем да сравняваме доброто и по-малкото добро, за да не изпаднем в заблудата,в която злото може да изглежда като по-малко добро. Така, чрез правенето на добро, злото да бъде все по-ограничавано, докато „ избяга“. Следващата добродетел на светеца – въздържанието, е с особено актуално значение в нашия модерен свят – свят, в който се злоупотребява с храната и сексуалността. Но той е имал контрол над себе си и в личния си, и в семейния си живот – постил е и е създал с благочестивата си съпруга единадесет деца. Добродетелта на силата на духа – крепкостта, куража, за свети Лудвик се корени в каузата за Христос. Като кръстоносец, той воюва наравно с войниците си и е винаги сред тях. Примерът на светеца подтиква да се опълчим срещу страха – онзи страх, който парализира и задушава и не позволява да поемем необходими рискове. В нашето време на популяризиращите се безгрижие и похот все по-трудно става да преценим, да рискуваме и да действаме правилно, „ чакаме да узреем, но ние не сме стерилни наблюдатели, Бог не ни иска инертни и мътни“. Добродетелта на справедливостта свети Лудвик е успявал да практикува по принципа на общото благо – за всеки един и за всички, умеел е да разграничава благото за всеки един от индивидуалната представа за благо. Като имал навика да се предрешава, често посещавал дори прокажените и споделял обиталищата и трапезата им, за да оживява надежда дори сред отчаянието. Така отново стигаме до образа на майката, но този път на майката на всички добродетели – любовта, Христовата любов. И тъй като любовта винаги е действие, отец Ивелин завършва проповедта с пример от живота на Свети Августин и думите му към един варварин, че истинският вожд не разрушава,а гради и дарява, така призовава и нас да даряваме винаги любовта, дори и тогава, когато не я получаваме.
След Веруюто изпълнихме Молитвата на верните заедно с Иванка Стойкова и хористите. При освещаването на даровете монсеньор Георги Йовчев беше в съслужение с монсеньор Стефан Манолов и отец Иван Топалски. Хорът изпълни „Слава“, „ Осанна“; заедно с нас бяха изпети и молитвите „ Отче наш“ и „ Агнец Божи“. Верните приеха причастие от монсеньор Йовчев и отец Иван, а след епископския благослов имаха възможността да се поклонят и да докоснат с целувка мощите на свети Лудвик, поднесени от отец Иван. След литургията присъстващите останаха задълго в църквата и пред входа, за да си честитят празника и да споделят радостното си вълнение. Благодарни сме на всички, които бяха с нас на този ден и допринесоха за тържеството на литургичния дух!
Свети Лудвик, моли се за нас!

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар