Catholic-news

Тези дни Светият Престол обнародва Апостолическо послание “Magnum prinicpum” на папа Франциск под формата на motu proprio (от лат. „по собствена инициатива“), с което папата изменя някои текстове на канон 838 от Кодекса на каноничното право. Този канон съдържа норми, отнасящи се до превода на литургичните текстове.
Като пояснява причините, наложили тази поправка, Франциск припомня, че задължение на епископите е да подготвят и одобряват преводите на литургичните книги. След Втория Ватикански събор Латинската Църква започна да осъзнава каква жертва изисква въвеждането на съвременните местни езици в литургичната практика след столетната традиция да се използва латинския език във всички поместни Църкви. Църквата осъзна също така и с какви трудности ще да се сблъска този процес. По този повод папа Франциск пише: „От една страна, необходимо бе да се съчетае благото на вярващите от всички възрасти и култури с тяхното право на осъзнато активно участие в богослуженията, при запазващо се единство с римския обряд; от друга страна, самите местни езици прогресивно се превърнаха в литургични езици, без да отстъпват на латинския литургичен език по изящество на стила и възвишеност на концепцията, така че да бъдат храна за вярата“. Затова Апостолическият престол от времето на Събора насам издаде редица ръководства, пособия, инструкции, както и утвърждаваше литургични книги. Всички съдържащи се в тях указания са били и си остават критерий за дейността на литургичните комисии.
Целта на преводите на литургичните и библейски текстове, използвани в литургията – пише папата, – е „на верните да бъдат известявани спасителните слова за послушание във вярата, както и изразяването на църковната молитва към Господ. Тази цел изисква вярно предаване на съответния народ посредством неговия език на онова, което Църквата е имала намерение да предаде на други народи посредством латинския език. Макар за верността невинаги да може да се съди по отделните думи, тя трябва да се наблюдава в контекста на целия акт на комуникация в рамките на собствения литературен жанр, като някои специфични термини трябва да се разглеждат и в общия контекст на католическата вяра, доколкото всеки превод на литургични текстове трябва да съответства на правото учение“.
„Не трябва да се учудваме – четем по-нататък в текста на motu proprio-то, – че в хода на тази продължителна работа се появяваха трудности между епископските конференции и Апостолическия престол“. Затова, според Франциск, е необходимо „постоянно сътрудничество и изцяло взаимно, бдително и креативно доверие“ между епископските конференции и Конгрегацията за божествения култ и дисциплината на тайнствата“. Именно тази необходимост, по думите на самия папа, го е насърчила да внесе определена яснота относно принципите, изложени още от Втория Ватикански събор, за да съдейства за плодотворното сътрудничество между Апостолическия престол и местните епископи.
В тази връзка, Франциск изменя канон 838 от Кодекса на каноничното право, отнасящ се до превода на литургични текстове на местните езици. Параграф 2 на този канон от действащия до момента кодекс гласи, че в правомощията на Апостолическия престол е да „ръководи свещената литургия в цялата Църква, издаването на литургични книги и разглеждането на техните преводи на съвременните езици, както и надзора по отношение на това дали литургичните правила са вярно спазени навсякъде“. Поправките в този параграф гласят, че в правомощията на Апостолическия престол е да „ръководи свещената Литургия в цялата Църква, издаването на литургични книги, преглеждането на адаптации, одобрени по нормите на правото от епархийните епископи, както и надзор дали литургичните правила са вярно спазвани навсякъде“.
Съгласно действащата до този момент версия на параграф 3 от същия канон 838, „задача на епископската конференция е да изготвя преводите на литургичните книги на съвременните езици, да разрешава тяхната надлежна преработка в пределите, установени в самите литургични книги, както и да ги издава след предварително утвърждаване от Светия Престол“. След поправките този параграф вече гласи така: „Задача на епископската конференция е да изготвя верни преводи на литургичните книги на съвременните езици, като разрешава тяхната адаптация в установените предели, да одобрява и издава литургични книги за отнасящите се към тях региони, след утвърждаване от страна на Апостолическия престол“.
В бележка към поправката на втората норма се уточнява, че думата recognition, което в днешната италианска версия на Кодекса на каноничното право се превежда с термина autorizzare (в смисъл на „разрешавам“, „утвърждавам“), не съответства на значението на тази дума. В пояснение Папският съвет за тълкуване на законодателните текстове отбелязва, че тук става дума не толкова за одобрение или утвърждаване, колкото „за изследване, внимателно и подробно разглеждане“.
Поправките в Кодекса на каноничното право влизат в сила от 1 октомври 2017 г.

Забележка: В медиите вече се появиха както крайно отрицателни, така и положителни коментари по така направените промени в канон 838. Според традиционалистите с тези поправки „се проправя пътя за разбиване на литургията и Църквата“. Според по-либерално настроените католически наблюдатели, направените поправки от страна на папа Франциск са полезни и ще имат по-скоро положителен ефект на местно ниво.