Празникът Въздвижение на Светия Кръст, както беше в началото
На 14 септември честваме Въздвижението (Въздигането) на Светия Кръст. Този празник се зародил в Йерусалим и бележи годишнината от освещаването на базиликата, построена от император Константин, с цел да да съхрани Светите места, свързани със страданията, смъртта и възкресението на Исус Христос, чрез които Той изкупва света и извършва докрай Пасхалната тайна на Своята смърт и Своето Възкресение. Първоначалната базилика включвала църквата Мартириум, скалата Голгота и купола Анастасис, заедно с Едикула на Възкресението.
Този ден е свързан също така с намирането на Светия Господен Кръст и с годишнината от освещаването на храма на Соломон. Тази нова базилика става поводът да се създаде литургия от нов тип. Литургичният ред на Йерусалим е съобразен и вдъхновен от Тайната, която чества и обновява. Ето защо на празника Въздвижение на Светия Господен Кръст е отдадено огромно значение и той може да бъде сравнен с Великден или Богоявление по тържествеността на честването му.
Нека се зачетем в пътеписа на пилигрима (поклонника – б. ред.) Егерия (края на IV в.), който разкрива, че най-големите празници в Йерусалим не са били отбелязвани изолирано един от друг, но всеки един от тях е включвал пълната Тайна на Христос. Причината се състои в това, че трите най-големи празника били отбелязвани в продължение на осем дни, в рамките на които били посещавани всички Свети места, свързани с Тайната, като Евхаристията можела да бъде отслужвана на всеки един от тях.
Празничните периоди се отличавали с украси, светлини, пищни литургични одежди, които придавали усещане за радост и тържественост на честването. Това били празници, които изпълвали вярващите в Йерусалим с радост, като оставили своя отпечатък и върху християнските общности в съседните региони.
По-долу предаваме описанието на пилигрима Егерия от пътеписа му (48-49), за това как бил празнуван този празник през IV в.:
„Денят на освещаването“ е този, който ознаменува посвещаването на Бог на светата църква, намираща се на Голгота, наричана Мартириум, а също така и светата църква, която се намира на Анастасис – светото място, където Господ възкръсна след Своите страдания, и която също е посветена на Бог в този ден. Денят на освещаването се отбелязва с голяма тържественост също и поради това, че на този ден ние честваме намирането на Господния Кръст. Именно поради това същият този ден, в който с голяма тържественост били осветени светите църкви, бил избран така, че да съвпада с деня, в който бил открит Господния Кръст. Но в Свещеното Писание също така се казва, че денят на освещаването е същият този ден, когато Соломон завършил градежа на Божия дом и представил себе си пред Бог, и се молел, както е записано в Книгата Летописи.
Когато настъпят Дните на „освещаването“, тържествата се провеждат в продължение на осем дни. Няколко дни преди това се събират тълпи – не само от монаси и новообърнати, а и от много провинции – тоест не само от Месопотамия, Сирия, Египет и Тиваида, където живеят много монаси, но също и от други области и места. Няма човек, който да не направи опит да отиде в Йерусалим за това грандиозно тържество и за времето на тези големи чествания; вярващи, мъже и жени, също се събират в Йерусалим за това забележително отпразнуване. Около четиридесет-петдесет епископи участват в това тържество, придружавани от множество свещеници. Какво още да кажем? Който не би участвал в това велико честване, той би се самоосъждал като извършител на тежък грях, освен в случаите, когато някой не може да пристигне поради препятствие, което възпира добрите му намерения.
По време на „освещаването“ украсите на всички църкви наподобяват тези за Великден и Богоявление и всеки ден светите места биват посещавани точно както на Великден и Богоявление. В първия и втория ден вярващите се събират в голямата църква – Мартириум. На третия ден те се отправят към Елеон – в църквата, която се намира в планината, от която Господ се възнася на небето след Своето страдание: в тази църква може да се намери пещерата, в която Господ е поучавал Своите ученици на Елеонската планина. На четвъртия ден …“ (тук ръкописът на Егерия е скъсан).
Наименованието Въздигане на Светия Кръст вероятно произхожда от обреда, описан в Арменския требник от Йерусалим (от V в.), като обичайно се отбелязва на следващия ден след Празника на освещаването, тоест – 14 септември. Текстът предава : „На 13 септември празнуваме посвещението на Светите места на Йерусалим… На втория ден (14 септември) вярващите се събират в църквата Мартириум и следват същите канони. В този ден Кръстът бива показван на цялата общност на вярващите“ (гл. 67-68 ).
Отец Енрике Бермехо Кабрера
Източник: Custodia Terrae Sanctae
Превод от английски: Мария Миличина
Новини: Актуално












Коментари
Няма коментари
Оставете коментар