Catholic-news

Писмо от двадесет и пет страници, подписано първоначално от четиридесет католически свещеници и учени, е било изпратено до папа Франциск на 11 август т. г. Тъй като до момента няма отговор от страна на Светия отец, на 24 септември 2017 г. текстът на писмото бе публикуван в медиите. Документът, който е отворен за подпис от всеки, който желае да се присъедини, вече носи подписите и имената на 62-ма свещеници и католически учени от двадесет различни държави. Сред тях са монс. проф. Антонио Ливи – бивш ректор на Папския Латерански университет; проф. Масимо де Леонардис – директор на Департамента по политически науки към Католическия университет в Милано; проф. Роберто де Матеи – бивш преподавател по история на християнството в Европейския университет в Рим; проф. Паоло Паскуалучи – пенсиониран преподавател по философия в университета в Перуджа; проф. Андреа Сандри от Католическия университет „Пресвето Сърце Исусово“ в Милано. Сред подписалите се е и настоятелят на Свещеническото братство „Св. Пий Х“ (т. нар. льофевриани) монс. Бернар Феле. Уточнява се, че те представляват и други личности, които обаче не разполагат с възможността да говорят свободно.
Заглавието на документа е на латински: „Correctio filialis de haeresibus propagates“ (букв. „Синовно поправяне поради разпространяване на ереси“). В него се декларира, че чрез своето Апостолическо насърчение Amoris Laetitia и посредством свързани с него други думи, дела и опущения, действащият папа е подкрепил седем еретични положения по отношение на брака, моралния живот и приемането на светите тайнства, както и че е в основата на разпространяването на тези еретични мнения в Католическата Църква. Споменатите седем ереси са формулирани от подписалите писмото на латински – официалния език на Църквата.
Корекционното писмо съдържа три основни части. В първата му част подписалите се, в качеството си на вярващи и практикуващи католици, обясняват защо имат правото и задължението да отправят подобна корекция към върховния първосвещеник в Църквата. Самият църковен закон изисква компетентните хора да не остават мълчаливи когато пастирите на Църквата объркват паството. Според тях това не съдържа никакъв конфликт с католическата догма за папската непогрешимост, доколкото Църквата учи, че папата трябва да се придържа към изключително добре прецизирани критерии, за да могат негови твърдения да бъдат признати като непогрешими. Според свещениците и учените, автори на писмото, папа Франциск не се е придържал към въпросните критерии. Освен това се изтъква, че самият той не е декларирал, че въпросните еретични позиции трябва да бъдат възприемани като дефинитивно учение на Църквата и че католиците трябва да им вярват в съгласие с вярата. Църквата учи, че никой папа не може да твърди, че Бог му е открил някаква нова истина, която да е задължителна за вярване от страна на всички католици.
Втората част на писмото е най-съществената, доколкото съдържа т. нар. „поправяне“ или „корекция“. В тази част е поместен списък с откъси от Amoris Laetitia, в които, според авторите, се внушават или насърчават еретични твърдения или положения. Освен това са изброени думи, дела и опущения (пропуски) на папа Франциск, които ясно, без всякакво съмнение, разкриват едно желание за интерпретиране на посочените пасажи от страна на католиците по начин, който фактически е еретичен. По-конкретно, пряко или косвено, папата е допуснал да се вярва, че подчинението на Божия Закон би могло да е невъзможно или нежелано, както и че Църквата понякога би трябвало да приеме прелюбодеянието като нещо съвместимо с това да си практикуващ католик.
Заключителната част, носеща заглавието „Изясняване“, излага две причини за тази единствена по рода си криза. Според авторите на документа първата причина е дефинирана с думата „модернизъм“. Богословски погледнато модернизмът налага тезата, че Бог не е предал конкретни истини на Църквата – такива, че тя да трябва да продължи да ги предава на поколенията до края на времената точно в същия им смисъл. Модернистите смятат, че Бог предава на човешкия род само опитности, върху които човешките същества могат да размишляват и по този начин да говорят или декларират различни неща за Бог, живота и религията, само че такъв тип декларации са само временни, но не и фиксирани догми. Модернизмът е осъден от св. Папа Пий Х в началото на ХХ в., но той отново се появи след средата на 20-ти век. Именно голямото и продължаващо объркване, дължащо се на модернизма в Католическата Църква, задължава подписалите документа да обяснят вярното значение на понятия като „вяра“, „ерес“, „откровение“ и „учение“.
Втората причина за кризата, според авторите, е очевидното влияние на идеите на Мартин Лутер върху папа Франциск. Писмото разкрива как Лутер, който е основателят на протестанството, е имал виждания и идеи за брака, развода, опрощението и божествения закон, които кореспондират с идеите, налагани от действащия папа чрез думи, дела и опущения. Поставя се и акцент върху очевидната и безпрецедентна възхвала, която папа Франциск изразява към немския еретик.
Подписалите писмото уточняват, че не се осмеляват да преценяват степента на осъзнатост, с която папа Франциск разпространява изброените седем ереси, но уважително настояват той да осъди въпросните ереси, подкрепяни от него самия пряко или косвено.
Авторите изрично подчертават лоялността си към Светата Римска Църква, като уверяват папа Франциск в молитвата си и молят за неговия апостолически благослов.

Източници: Corrispondenza Romana, LifeSiteNews, The Voice of the Family