„Малкият път“ на голямата светица

1 октомври 2017, 15:11

Проповед за възпоменанието
на св. Тереза на Детенцето Исус

В руския език има една такава дума за светците – „подвижник”. Признавам, че не обичам много този термин. Не оспорвам, че светците са извършвали и извършват подвизи, но ми се струва, че светостта е много по-широка, по-дълбока и дори по-трудна от подвига.
Ако мога да говоря така, то е благодарение на Св. Тереза от Лизьо. Света Тереза може да се счита за основателка на съвременната католическа духовност, на съвременната концепция за светостта. От ХVІ в. до нейното време, под влияние на янсенизма, в основата на концепцията за светостта бил преди всичко подвигът. Дори в края на ХІХ в., по времето на Тереза, било прието да се счита, че светецът – това е човек, който от детството си е пример за добродетелност, непорочен аскет, образец на милосърдието, подвижник.
Света Тереза променя тази концепция за святост, предлагайки онова, което тя нарича „малък път”. Дълбоко осъзнавайки смисъла на своето монашеско име, „Тереза на Детенцето Исус” открива пътя към духовното детство. Какво значи това?
В началото на своя духовен живот, под влияние на господстващата в това време концепция за святост, Тереза искала да стане подвижница. Когато на петнадесетгодишната Тереза не й разрешили да влезе в манастира, тя отишла в Рим, за да моли за разрешение от Папата. Тя писала, че иска да стане светица, но не просто светица, а велика светица. След това в манастира мечтаела да стане мисионерка, да проповядва, да изучава еврейски и гръцки.
Но опитвайки се да тръгне по този път Тереза бързо се разочаровала от своите способности и възможности. Да се моли? Това й било много трудно! Тя се оплаквала, че постоянно заспива по време на молитва, че никога не може да измоли Броеницата до край. Да вярва? Това също се оказало много трудно. В края на своя живот тя дори преминала през дълбока криза на вярата и написала: „Пея за това, в което би ми се искало да вярвам”. Да чете духовни книги? Тереза много пъти се опитвала да го прави, но казвала, че й омръзват и предпочита да чете Библията. Четенето на Библията по онова време било необичаен навик! Старият Завет даже бил забранен в манастира. Но Тереза тайно получавала от своята по-малка сестра ръкописни цитати от Стария Завет.
Един път тя прочела следните думи от книгата на пророк Исайя: „На ръце ще ви носят и на колене ще ви галят. Както утешава някого майка му, така ще ви утеша и Аз” (Ис 66, 12). Тези думи променили целия й живот, защото, прочитайки ги, Тереза разбрала, че да бъдеш свят – това означава не да извършваш подвизи, а да позволиш на Бог да те носи на ръце. „Ето, вече седем години заспивам по време на молитва. Но не се съкрушавам. Децата са харесвани от своите родители и спящи, и бодърстващи. И лекарите преди операция успиват болните”. Вместо да се бори със своите недостатъци и проблеми, Тереза се възползвала от немощите си като предлог да се остави в Божиите ръце. Ето в какво се състои „малкият път” на Тереза.
Този път е наречен малък, защото това е пътят на нашите немощи, както и защото това е пътят на всекидневния живот. Господ може да бъде открит в най-малките и скромни дела. Любовта на Христос може да е въплътена в най-незначителните жестове. Размишлявайки над текста от Св. Павел за Църквата като за Тяло Христово, и като не открила себе си сред изброените членове на това тяло, Тереза разбрала кое е нейното призвание – да бъде сърце на Църквата, да бъде любов: „О, Исусе, Любов моя, най-накрая разбрах своето призвание, и то е любовта. В Църквата аз ще бъда любов”. Ето защо Св. Тереза е покровителка на всички мисионери – от сърцето на Исус изтекла кръвта, която оживява всички членове на Тялото Христово.
Тереза обаче носи не само името „на Детенцето Исус”, но и „на Светия Лик”. На практика малкият път предполага един по-специален образ на Бога. Тереза е учител на Църквата именно защото помогнала да бъде преоткрито Божието Милосърдие. За нея основата на духовния живот не бил страхът, а доверието в Христос, Неговата любов. Тя написала: „Даже да бях извършила всички възможни грехове, отново щях да имам същото доверие. Всички тези прегрешения биха били като капка вода, паднала върху горещи въглени”.
И днес ние често имаме такава височайша представа за светостта като за нещо недостижимо, което ни пречи дори и да си помислим, че всички сме призвани към святост. Пътят на Св. Тереза – това е път за всеки от нас. Вместо да се борим със своите недостатъци и проблеми ние трябва да се потопим в Божията любов. Вместо да търсим Бог някъде високо или далеч от нас ние трябва да осъзнаем, че Христос иска да живее в нас. Това е много по-трудно от извършването на подвизи. Но и много по-просто – само трябва да желаем да сме свети, или нека го кажем по-добре – да бъдем любов в сърцето на Църквата.

Отец Ясинт Дестивел, OP
Превод: www.catholic-news.bg

Новини: Проповеди

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар