Свети Бруно, отшелник и основател на Картузианския орден

6 октомври 2017, 07:00

„Самотата е пътят към живота. В нея небесното се заменя за земното, а вечното – за преходното.“

Свети Бруно

Свети Бруно, основател на Картузианския орден, е роден около 1030 г. в Кьолн, Германия.
Произхождал от стар благороднически род. Следвал философия и богословие в катедралните школи на Кьолн и Реймс. През 1080 г. постъпил в бенедиктинския манастир в абатство Молем. Четири години по-късно игуменът му позволил да създаде постница в близката пустош. Не след дълго към него се присъединили и други отшелници, така че тази обител станала прекалено малка за всички. Затова епископът на Гренобъл предоставил на св. Бруно една местност в планината Шартрьоз, във френските Алпи. Там Бруно, заедно с шестимата си последователи, изградил нова обител, Големия Шартрьоз – La Grande Chartreuse. Това било началото на Картузианския орден, единственият орден в Католическата църква, който не е бил реформиран никога след основаването му.
Най-напред построили молитвен дом с индивидуални килии за всеки. Абсолютно задължение за мълчание, разбиране само със знаци и среща само за часослова през нощта с грегориански хорали и за Светата литургия били правилата в новата обител. Вдъхновен от отците-пустинници в традицията на св. Антоний и св. Йероним, а също и на св. Бенедикт от Нурсия, св. Бруно разпределил деня между молитвата и работата – физически труд и духовна дейност, изразяваща се предимно в преписа на книги.
През 1091 г. св. Бруно основал втори картузиански манастир в Ла Торе, Калабрия, където починал на 6 октомври 1101 година.
Изобразяван е с книга, череп, разпятие, чиито краища се разлистват и седем звезди, символ за мълчаливото уединение на неговия орден.
Официално никога не е имало канонизация за свети Бруно. През 1514 г. Папа Лъв Х разрешава почитането му в неговия орден, през 1622 г. Папа Григорий ХV го признава за цялата Църква. Празникът на св. Бруно е въведен през 1674 г. при Папа Климент Х.

Документалният филм „Голямата тишина“ (Die grosse Stille) на режисьора Филип Грьонинг, създаден през 2005 г., показва живота в картузианския манастир La Grande Chartreuse. По време на снимките режисьорът живее в манастира. Съобразно духовността на ордена, във филма почти не се говори, понякога се появяват само междинни текстове. Липсва и музика. Тя е отстъпила мястото си на хоралите на молещите се монаси, което всъщност е първият човешки глас, прозвучаващ 20 минути след началото на филма.

„И каза му Бог: излез и застани на планината пред лицето Господне; и ето, Господ ще мине, и голям и силен вятър, който цепи планини и събаря скали пред Господа; но не във вятъра е Господ; след вятъра – земетръс, но не в земетръса е Господ; след земетръса – огън, но не в огъня е Господ; след огъня – лъх от тих вятър (и там е Господ)“ (3 Царства 19,11-12).

Новини: Хроника

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар