Catholic-news

Защо трябва да се носи и разпространява Чудотворният Медальон?
„В делото, което ни представя MI, трябва да се използват всички разрешени средства. Но по-специално е необходимо да се избират онези, които Непорочната сама ни дава, а те включват и Чудотворния Медальон.“ (Рицар на Непорочната 1937 г.) „Да раздаваме Чудотворния Медальон навсякъде, където е възможно, на добрите и на лошите, на католиците и невярващите; защото ако някой Й отдаде и най-малка чест, Тя няма да го остави, а ще го води към вярата и покаянието: Затова трябва да разпространяваме Нейното медалче и в същото време да измолваме от Нея ревностно собственото си обръщане и обръщането на другите.“ (Рицар 12, 1927 г.)

Има ли и други средства на апостолат?
„Ние не само трябва да защитаваме вярата и да работим за спасението на душите, а смело и забравили за себе си да преминем в настъпление и да завоюваме за Непорочната душите, една след друга, да напредваме от един преден пост към друг: чрез издателства, ежедневници, периодични списания, книги, новинарски агенции, радиостанции, институти по изкуство и литература, театри, кина, парламенти и сенати, с една дума: навсякъде, докъдето стига земята, и с всички възможни почтени средства, които имаме, трябва да подаряваме души на Непорочната.“ (Писмо от 21.12.1928 г.)

Какъв е особеният характер на MI?
„Милиция на Непорочната съществува не само като отбрана, но и като настъпление. За нас е твърде малко само да защитаваме религията. С пълна сила и доверие в нашата Царица ние проникваме във вражеския лагер, за да ловим там души и да ги спечелваме за Непорочната… Всяко сърце, което бие някъде по света и ще бие до края на света, трябва да стане трофей на Непорочната: Това е нашата цел! И ние трябва да го постигнем възможно най-бързо.“ (Писмо от 23.4.1929 г.) „Само мисълта, че толкова много души дори не знаят името Мария, не дава спокойствие на рицаря. Той иска да спечели целия свят за нея. Да Я заведе при всяко сърце, което бие под слънцето и ще забие някога, така че Тя да освети тези сърца с щедра благодат, да ги стопли с любовта на Своето майчино сърце и да разпали в тях с ярки пламъци огъня на любов към Бога, към божественото Исусово Сърце.“ (Циркулярно писмо от 10.06.1938 г.)

Тогава MI истинска армия ли е, въоръжена за борба?
„Имаме ли все още правото да стоим бездейни, предвид толкова мощните дела от страна на враговете на Божията Църква? Достатъчно ли е да се оплакваме и да проливаме сълзи? Не! Да не забравяме: На Страшния съд ще бъдем изпитвани не само за извършените от нас дела, а Господ ще изброява всички онези добри дела, които сме могли да направим, но сме ги пренебрегнали“ (Рицар 1923 г.) „Да страдаме, да работим и да умираме като рицари, не от „обикновена“ смърт, а например с куршум в гърба, за да запечатаме с това любовта си към Непорочната, като истински рицари да пролеем кръвта си за Нея до последната капка, за да ускорим по този начин покоряването на целия свят за Нея.“ (Рицар 1939 г.)

Кои са най-големите врагове в тази борба?
„По целия свят се води борба срещу Църквата и спасението на душите. Врагът се появява в различни одежди и под различни имена. Не е тайна, че социализмът използва бедността на работниците, за да впръсква в тях отровата на неверието. Виждаме как болшевиките смазват религията. Чуваме ученията на материалистите, които стесняват вселената до това, което може да се познае само непосредствено със сетивата и така се увещават, че няма нито Бог, нито безсмъртни души. Теософията разпространява религиозно безразличие, а свидетелите на Йехова и други протестанти спечелват с много долари все повече последователи. Всички тези лагери се обединяват на една фронтова линия срещу Църквата.“ (Рицар 1923 г.) „Но зад тези фронтове е основната армия на врага: първостепенният, най-силен и най-лош враг на Църквата е масонството“ (Ръкопис: Днешните врагове на Църквата)

(Следва)