Catholic-news

“Католически новини” вече съобщи в по-ранна вест за посланието на Светия Отец Бенедикт ХVІ по случай Втория световен конгрес, посветен на пастирската дейност, свързана с поклоненията и светилищата, провеждащ се в Сантяго де Компостела от 27 до 30 септември 2010 г. Публикуваме пълния текст на посланието на български език:

До
Достопочитаемите братя

Монс. Антонио Вельо –
председател на Папския съвет за духовна грижа
сред мигрантите и пътуващите

и

Негово Високо Преосвещенство монс. Хулиан Барио Барио -
архиепископ на Сантяго де Компостела

По случай Втория световен конгрес за пастирска дейност, свързана с поклонничествата и светилищата, който ще се състои в Сантяго де Компостела от 27 до 30 септември, бих искал да се обърна към вас с думи на сърдечно приветствие, както и към всички почитаеми братя в епископата, към членовете на братски делегации, към участниците в това важно събрание, както и към гражданските власти, допринесли за подготовката на конгреса. Също така с почит приветствам Негово Величество краля на Испания, издигнал престижа на тази инициатива, съгласявайки се да бъде почетен президент на конгреса.
Водени от темата “И Той влезе, за да остане с тях” (Лк 24, 29), взета от евангелския откъс за учениците от Емаус, вие ще размишлявате за значението на поклонничествата в светилищата като израз на християнския живот и като пространство за евангелизация.
С голямо удоволствие бих желал да изразя духовната си близост с участниците в конгреса, като ги насърча и подкрепя в осъществяването на тази толкова важна пастирска задача в църковния живот. Аз самият скоро ще се отправя на поклонение към гроба на Св. Яков, “брата Господен”, точно както съм се спирал и по други места в света, където с голяма набожност се стичат многобройни вярващи. В тази връзка, от самото начало на моя понтификат аз пожелах да живея моето служение в качеството си на приемник на Петър с чувството на поклонник, вървящ по пътищата на света с надежда и семплота, носейки на уста и в сърце спасителното послание на Възкръсналия Христос и утвърждавайки във вярата своите братя и сестри (срв. Лк 22, 32). Като красноречив знак на тази мисия, в герба ми, сред останалите елементи, е и раковината – символ на поклонника.
В този исторически момент, когато, с още по-голяма сила, ако това е възможно, ние сме призвани към евангелизация на нашия свят, като трябва по подходящ начин да подчертаваме богатството, идващо от поклонничествата в светилищата – преди всичко заради тяхната необикновена притегателна сила за все повече поклонници и религиозни туристи, част от които се намират в трудни човешки и духовни ситуации, бидейки достатъчно далеч от живота на вярата, и с отслабена принадлежност към Църквата. Христос се обръща към всеки с любов и надежда. Стремежът, живеещ в човешкото сърце, намира своя отговор в Него, и заедно с Него човешкото страдание придобива своя смисъл. Дори най-недостижимите от наша гледна точка благородни цели, с Неговата благодат стигат до пълно осъществяване. Както когато Симеон посрещна Исус в храма (срв. Лк 2, 25-35), по същия начин и поклонникът трябва да има възможността да открие за себе си Господ в светилището.
За всичко това е нужно посетителите да не забравят, че светилищата са свещени места, и затова в тях трябва да се влиза с любов, уважение и приличие. По този начин Словото на Христос, Сина на Живия Бог, ще звучи ясно, а събитието на Неговата смърт и Възкресение – основа на нашата вяра, ще бъде провъзгласявано с цялата пълнота. Освен това трябва с голяма скрупульозност да се отнасяме към приемането на поклонници, като се отделя дължимото внимание, освен всичко друго, на достойнството и красотата на храма – образ на “скинията на Бога с човеците” (Откр 21, 3); на моментите и пространствата за молитва – както частна, така и обща; на благочестивите практики. По същия начин не може да не се постоянства в това светилищата да бъдат средища на милосърдието, непрестанно посвещаващи се на най-онеправданите чрез конкретни дела на солидарност и милосърдие и с постоянна готовност да бъдат изслушани. Освен това те трябва да облегчават за верните достъпа им до Тайнството на Помирението и да им дадат възможност достойно да участват в евхаристичното богослужение, което трябва да бъде винаги център и връх на всяка една пастирска дейност. Така с цялата яснота ще стане видно, че Евхаристията – вън от всяко съмнение, е храната на поклонника, “Тайнството на Бога, Който не ни оставя сами по пътя и ни сочи посоката” (Проповед на тържеството Тяло и Кръв Христови, 22 май 2008 г.).
И наистина, за разлика от скитника, чиито стъпки нямат точно предназначение, поклонникът винаги има пред себе си цел, макар понякога да не осъзнава това изцяло. И тази цел не е нищо друго, освен срещата с Бога чрез Христос, в Когото всички наши стремежи намират отговор. Ето защо отслужването на Евхаристията може с пълно право да се счита за кулминация на поклонничеството.
Като “съработници Божии” (1 Кор 3, 9), призовавам всички вас да се посветите на тази прекрасна мисия да събуждате у поклонниците, чрез вашата пастирска грижа, желанието да познаят Христос и да подражават на Него, Който продължава да върви с нас, просветявайки нашия живот със Своето Слово и раздавайки ни Хляба на Живота в Евхаристията. По този начин поклонничеството в светилището ще се превърне в благоприятна възможност онези, които го посещават, да укрепват в желанието си да споделят с другите чудесния опит от увереността, че са обичани от Бога и са призвани да свидетелстват в света за тази любов.
С такива чувства поверявам плодовете от този конгрес на ходатайството на Пресвета Дева Мария и на Свети Яков Апостол, като възнасям молитвите си към Исус – “Пътя, Истината и Живота” (Йн 14, 6), на Когото поверявам всички, които, извършвайки поклонничество през живота си, търсят Неговия Лик:

Господи Исусе, поклонник от Емаус,
От любов към нас Ти оставаш заедно с нас,
Дори и когато огорченията и мъката
Ни пречат да открием Твоето присъствие.
Ти си огънят, оживяващ нашата вяра.
Ти си светлината, осветяваща нашата надежда.
Ти си силата, възпламеняваща нашето милосърдие.
Научи ни да те познаваме в Словото,
В дома или на трапезата, където споделяме един с друг Хляба на Живота,
В щедрото служение на страдащия ближен.
И когато настане вечер, Господи, помогни ни да кажем:
“Остани с нас”. Амин.

Давам на всички ви апостолически благослов – залог за обилна небесна благодат“.

Ватикана, 8 септември 2010 г.
Папа Бенедикт ХVІ

Превод: www.catholic-news.bg