Catholic-news

Свещенически ден в светилището „Дева Мария Лурдска“ в Пловдив

25 април, 18:52

 „С Мария по житейския път” бе темата на Свещеническия ден, който се проведе в светилището „Дева Мария Лурдска” в гр. Пловдив на 24 април. Той бе организиран по повод Годината на свещеника, днешната неделя на Добрия пастир и Световния ден на молитва за звания. В него участваха свещеници от Софийско-Пловдивската епархия, водени от епископ Георги Йовчев.  Неговата програма включваше беседа от генералния викарии монс. Стефан Манолов, обожаване на Светото причастие и светата литургия, отслужена от Негово Високопреосвещенство епископ Георги Йовчев. Срещата завърши с разговор между свещениците и споделяне на теми от свещеническия живот.

„С Мария по житейския път”- такава бе и темата на беседата на монс. Стефан Манолов. Лекторът подчерта, че всеки Христов свещеник може да вземе пример за своя живот от Исусовата Майка. И свещеникът, като Мария, е тръгнал на път с Исуса, след като е отговорил с „да” на Божия зов, след като е казал: „ето ида, желая да изпълня волята ти, Боже мой” (Пс 40,8-9). Да бъде Христов свещеник не само на думи, но и в действителност; не само с желание, но и с дела; не само с копнеж, но и с всекидневно усърдие. Изтъкнато бе още, че един свещеник не може да следва Исус само от време на време. Веднъж ръкоположен- независимо от способностите, които може би има в различни сфери- той трябва да бъде свещеник сто на сто. Исус изисква от него цялата негова същност, всичкото негово време, всекидневното усилие постоянно да се моли, да говори само за Бога, да проповядва Евангелието и да отслужва тайнствата. Монс. Манолов каза още, че когато един свещеник живее, отъждествявайки се с Христа, действително демонстрира несравнимото величие на своето призвание.  Той подчерта, че за свещеника е важно да бъде с Исуса не толкова, за да научи от него някакво мъдро учение, колкото за да отъждестви своя живот с неговия живот, своето мислене с неговото мислене. И първата и основна характеристика на проповедническата дейност да е доколко свещеникът е успял да се съедини с личността на Исус Христос, с неговия живот, с неговото мислене. В хода на беседата бе казано още, че свещеническата служба не е лесна. Най-вече затова, че да се служи на толкова много хора и да се угоди на всички, е почти невъзможно. Освен това свещеническото служение е ограничено от евангелските принципи и от църковната дисциплина. Липсата на любов в служението и охота да се служи е една истинска трагедия в свещеническия живот. Свещеникът е призван да бъде служител в лицето на Христа. За едно добро и ползотворно служение, свещеникът трябва непрестанно да се образова, да ориентира духовно много хора, да изповядва много души, да проповядва неуморно и да се моли много, насочвайки винаги сърцето си там- в дарохранителницата, където действително присъства Христос. Служението на свещеника е в пряка зависимост от неговата лична светост. От една страна: служението трябва да се превърне за свещеника в личен път към светостта. От друга страна: личната светост на свещеника подхранва и разпалва неговата пасторална служба.  Генералният викарий подчерта и че днешният свят е обзет от една своеобразна бедност, явяваща се като най-драматичната бедност, позната някога от човечеството: бедност в значението на нещата, в идеалите, в ценностите, бедност в смисъла да се обича живота и да се ентусиазира живота. Тези световни кризи са кризи на светци и днешният свят се нуждае от свети свещеници. Ако свещеникът иска поне малко да промени този свят, трябва с всички сила да се стреми към светост. „Когато пътят към светостта и изпълнението на моята служба ми се сторят изключително трудни, с доверие ще повдигна очите и духа си към тази, която е Майка на вечния Свещеник, поради което е и възлюбена Майка на всички свещеници. Трябва винаги да съм с убеждението, че Мария Богородица с особена сила закриля свещениците, защото те са жив образ на нейния Син”- каза още отец Стефан.   

Светилището „Дева Мария Лурдска”, в което се проведе срещата, бе избрано тъй като самата църква предразполага към по-фамилиарна обстановка, уединение и размишление и темата на самата среща е в синхрон с него. Мястото на провеждане и беседата, която разви темата на свещеническия ден, са избрани в контекста на Марианската набожност, а и предстои и месец май, свързан с набожността към Дева Мария (т. нар. майската набожност).

Генералният викарий на епархията сподели, че свещеническият ден е преминал в много топла атмосфера и срещата е била ползотворна и обогатяваща. Изтъквайки това, което лично за него е било значимо, отец Стефан говори с част от думите на епископ Георги Йовчев по време на светата литургия. В своята проповед монс. Георги е изтъкнал единството между свещениците- животът в единство, молитва за другите свещеници и подкрепата един към друг. Това и подчерта монс. Манолов, говорейки за срещата: „Едно призвание, което се живее общо. Свещеникът влиза да участва в тялото на Исуса Христа, който е глава и всички ние сме негови членове. И в това тяло всички намираме своето място и по такъв органически начин трябва да се живее свещенството и това, което прави свещеникът, всяко едно действие го прави в общение с владиката и с другите свещеници. Винаги заедно с един свръхестествен смисъл на това, което върши във всекидневието си”.   

Свещеническият ден бе по-централна точка в Годината на свещеника, но и преди и след нея се провеждат срещи за постоянна формация по време, на които се изнасят беседи, имащи повече академичен дух,  но винаги връщат мисълта към свещеническото призвание, към свещеническия живот и дейност.

Жана Стоева