Когато дойде краят

26 ноември 2017, 05:30

Размишление за тържеството Христос Цар

Автор: Скот Хан

Четива: Йезекиил 34, 11-12, 15-17;
Псалтир 23, 1-3. 5-6;
1 Коринтяни 15, 20-26. 28;
Матей 25, 31-46

Много светци и църковни водачи са виждали връзка между думите на Христос от Евангелието за тържеството Христос Цар (вж. Мат. 25, 31-43) и Неговото обещание да остане присъстващ в Евхаристията (вж. Мат. 26, 26-29; Марк. 14, 22-25; Лук. 22, 15-20).
Света Майка Тереза от Калкута например казвала за своята работа с бедните: „В Светото Причастие ние имаме Христос под вид на хляб. В нашата работа Го намираме под видовете на плът и кръв. Това е все същият Христос. „Гладен бях, гол бях, болен бях, бездомник бях“.
Св. Йоан Златоуст, великият патриарх на източния католицизъм, казал същото през четвърти век: „Искаш ли да отдадеш почит на Христовото тяло? Не Го игнорирай, когато Той е гол. Недей да Му отдаваш почит само в храма, където е облечен в коприна, ако ще Го пренебрегваш отвън, където Той страда измръзнал и гол. Същият, Който каза: „Това е моето Тяло“, е и Този, който каза: „Видяхте Ме гладен и не Ме нахранихте“, както и: „Онова, което сте сторили на един от тези Мои най-малки братя, на Мен сте го сторили“… Каква полза евхаристичната трапеза да е пълна със златни калиши, ако Той умира от глад? Започни да задоволяваш Неговия глад, и едва след това с онова, което е останало, можеш да започнеш да украсяваш олтара“.
Днес църковната година приключва с визия за края на времената. Сцената от Евангелието е ярка и е озвучена с отгласи от Стария завет.
Синът Човечески е въздигнат над всички народи, племена и езици (вж. Дан. 7, 13-14). Народите се събраха, за да видях Неговата слава и да получат Неговото правосъдие (вж. Ис. 66, 18; Соф. 3, 8). Царят е божественият пастир, за Когото Йезекиил пророкува в днешното първо четиво – същият Този пастир, Който ще съди, отделяйки овците от козите.
Всеки един от нас ще бъде съден според това как сме изпълнявали простите милостиви дела, както чухме в днешното Евангелие.
Тези дела, както ни обяснява днес Исус, са отражение и измерител на любовта ни към Него, на верността ни към Неговата заповед да обичаме Господ с всичките си сили и ближния като себе си (вж. Мат. 22, 36-40).
Вярата ни е мъртва, безжизнена, ако не намира израз в дела на любов (вж. Як. 2, 20; Гал. 5, 6). Както и не можем да твърдим, че обичаме Бог, Когото не можем да видим, ако не обичаме нашия ближен, когото можем (вж. 1 Ив. 4, 20).
Господ е нашият пастир, както пеем в днешния псалм. И ние трябва да Го следваме, да подражаваме на Неговия пример (вж. 1 Кор. 1, 11; Еф. 5, 1).
Той лекува нашите болести (вж. Лук. 6, 19), освобождава ни от затвора на греха и смъртта (вж. Рим. 8, 2. 21), посрещнал е нас, които бяхме чужди на Неговия завет (вж. Еф. 2, 12. 19). Облякъл ни е в кръщението (вж. Откр. 3, 5; 2 Кор. 5, 3-4), и ни храни с ястието и питието на Своето собствено тяло и кръв.
„Накрая“ Той ще дойде отново, за да ни отведе в Своето Царство, Царството на Отца, както ни казва Павел в днешното апостолско четиво.
Нека се стремим да Го следваме по правите пътеки, за да бъде това Царство наше наследство, за да влезем във вечния покой, обещан на Божия народ (вж. Евр. 4, 1. 9-11).

Ваш в Христос,
Скот Хан

Източник: St. Paul Center
Превод: www.catholic-news.bg

Новини: Проповеди

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар