Възпоменанието на св. Папа Климент I

23 ноември 2017, 10:48

Автор: отец Койчо Димов,
енорийски свещеник, Никополска католическа епархия

На тази дата цялата християнска Църква възпоменава този Папа и мъченик от края на I в. [според видния църковен историк Евсевий от Кесария, Климент е бил третият наследник на апостол Петър, след Лин и Анаклет, епископ на Рим между 92/93 и 101 г.]. Познавал светите апостоли Петър и Павел [дори в своето послание до филипяни св. Павел го нарича свой сътрудник], свети Климент Римски остава като един от първите важни църковни Отци (известни още като апостолските мъже), който е написал изключително важното послание (писмо) до християните в Коринт, с което упражнява своя авторитет като предстоятел на Римската Църква, за да възстанови единството и нормалния живот в Църквата на Коринт [там е имало схизма, защото някои от християните не искали да следват своите презвитери /свещеници/ и си избрали нови].
За живота на свети Климент имаме много малко данни – преди всичко черпим от историята на Евсевий Кесарийски и от изключително важния труд на св. Ириней „Против ересите” от края на II в. Също така изпратеното послание до коринтяните на свети Климент ни дава доста информация за автора – той е бил римски гражданин, по всяка вероятност с юдейски произход [познава и цитира обилно Стария завет, което един християнин от езически произход не би могъл да стори]; от цитатите на Стария завет виждаме, че свети Климент познава гръцкия превод на Библията, извършен в Александрия, т. нар. „превод на 70-те”, който и днес използваме в България като Синодално издание на Свещеното Писание, което навежда на мисълта, че свети Климент е бил от т. нар. елинизирани юдеи, голяма част от които се покръстват и стават християни.
Не бива да се бърка свети Климент с един друг мъченик от края на I в., който е братовчед на император Домитиан – Флавий Климент, който, бидейки християнин, е заловен и обвинен в атеизъм [по онова време езическата религия смятали християните за атеисти], и осъден на смърт през 97 г. в Рим. Остава въпросът дали свети Климент Римски е бил мъченик? Има едно много късно писание от V в., известно като „passio romana”, което е останало в римския мартирологий и в житието на свети Климент Римски. Според това писание, император Траян заповядал епископа на Рим св. Климент да бъде наказан с принудително изгнание на п-в Херсон, на Черно море, където имало много християни, натоварени с изпълнение на тежка работа. Тук светецът започнал да обръща във вярата много некръстени и дори направил едно чудо – когато жаждата измъчвала осъдените изгнаници, св. Климент в молитва видял едно агне (връзката с Агнеца Божи – Христос), което копаело с копитото си земята и му показвало откъде може да се намери вода, и така станало, че от посоченото място по чуден начин бликнала бистра и студена вода, която утолила жаждата на осъдените. Поради това, че св. Климент не се съобразявал с императорския указ, бил осъден на смърт – окачили на врата му една котва [в християнството – котвата е знакът на надеждата] и го хвърлили във водите на Черно море. На дъното на морето ангели Божии направили един мраморен храм, в който в каменен саркофаг почивало тялото на свети Климент. Всяка година на тази дата – 23 ноември, водите на морето се отдръпвали за седем дни и отваряли път към мраморния храм, за да могат стотици поклонници да почетат мощите на този светец. Веднъж една майка забравила детето си при саркофага на свети Климент и след една година – разказва „passio”-то – тя го намерила живо и здраво. Тези мощи на свети Климент са намерени от нашите Солунски братя светите Кирил и Методий през IX в. и пренесени най-тържествено в Рим, където папа Адриан II посрещнал с всички свещеници и целия народ, със запалени свещи, идването на свети Климент Римски в Рим. Тези мощи са положени и почиват и до днес в прекрасната римска базилика „Сан Клементе” (Св. Климент), близо до римския Колизеум, където е също и гробът на свети Кирил, починал в Рим на 14 февруари 869 г.
Но има и още една интересна връзка на Свети Климент с нашия народ. Католическият архиепископ от Чипровци Петър Богдан-Бакшев от XVII в. пише, че притежавал един много стар кожен пергамент, на който било отбелязано, че преди да стане епископ на Рим, още по времето на Светите Апостоли, свети Климент е бил епископ на античната Сердика (София). Този факт не трябва да се отхвърля, като се има в предвид цветущото антично християнство в Сердика и особено избирането на града за провеждане на изключително важния църковен събор от 343 г. в района на днешния квартал Триадица.
Изключително важният писмен документ – посланието на свети Климент до християните от Коринт – има първостепенно значение за християнската Църква, преди всичко за оформянето на изначалните догми на вярата: в това послание имаме изложена вярата, приета от Апостолите, за триединството на Бог /Отец, Син и Свети Дух/, за Литургията, имаме посочен реда за извършване на Богослужението, като в последната, 65 глава, има прекрасна молитва, която и днес впечатлява с дълбоката си духовност, имаме също за пръв път оформено ясно учението за Църквата – една, свята, католическа и апостолска [Свети Климент се спира надълго, за да обясни как вярата е една по целия свят, на гръцки „кат-о-лон” и оттук идва католическа, т.е. вселенска].
В базиликата на св. Климент в Рим, където се намира една от най-впечатляващите мозайки на абсидата, можем да видим светеца, седнал на трон до св. Петър и държащ в ръката си котва [знака на мъченичеството му, но също и знак на надеждата], като над тях е поставен Агнеца Божи, и Петър, посочвайки този Агнец – Христос, казва на Климент: „Виж, Клименте, Исус, Който ти обещах”.
Накрая един кратък откъс от дългата молитва, с която приключва посланието на св. Климент до коринтяните:
„Отвори очите на сърцето ни, Господи, за да познаем Тебе самия, Който си над всички небеса, пресвят, Който почива със светците, Който въздигаш смирени и сваляш горди. Ти ни обогатяваш и също обедняваш, Ти отнемаш и даваш живота, единствен Ти си благодетел на душите и Бог на всяка плът, Който проникваш в бездната и изследваш човешките дела, помагаш на всеки в нужда и спасяваш унилите, Творец и Пазител на всеки дух, Който умножаваш чедата на земята, и Който измежду всички избираш онези, които Те обичат, чрез Исуса Христа – преобичния Ти Син, чрез Когото ни научи, освети и почете. Нека всички народи да познаят, че Ти си единственият Бог, и че Исус Христос е Твоят Син, и ние сме Твои чеда и овци от паството Ти”.

Новини: Актуално

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар