Папа Франциск: „Онзи просяк, онзи нуждаещ се, онзи болен, онзи затворник, онзи гладуващ е Исус“ (пълен текст)

27 ноември 2017, 14:21

Публиуваме текста на размишлението, произнесено от папа Франциск преди традиционната неделна молитва „Ангел Господен“, състояла се във Ватикана на 26 ноември 2017 г., тържеството Христос Цар.

Скъпи братя и сестри, добър ден!
В тази последна неделя от литургичната година честваме тържеството на Христос – Цар на вселената. Неговото владичество е владичество, което показва посоката, владичество на служението, както и владичество, което в края на времената ще се осъществи като съд. Днес ние съзерцаваме Христос като цар, пастир и съдия, Който ни посочва критериите за принадлежност към Божието Царство. Тук са критериите.
Евангелският откъс започва с едно грандиозно видение. Като се обръща към учениците Си, Исус казва: „А кога дойде Син Човечески в славата Си, и всички свети ангели с Него, тогава ще седне на престола на славата Си“ (Мат. 25, 31). Става дума за едно тържествено въведение в разказа за Страшния съд. След като е живял на земята в смирение и бедност, Исус се представя сега в божествената светлина, която Му принадлежи, заобиколен от ангелските войнства. Цялото човечество се сбира пред Него, а Той осъществява властта Си, като разделя едните от другите, както пастир разделя овци от кози.
На стоящите от дясната Му страна Той казва: „Дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено за вас от сътворението на света; защото гладен бях, и Ми дадохте да ям; жаден бях, и Ме напоихте; странник бях, и Ме прибрахте; гол бях, и Ме облякохте; болен бях, и Ме посетихте; в тъмница бях, и Ме споходихте“ (ст. 34-36). Праведниците остават изненадани, тъй като не си спомнят някога да са срещали Исус, още по-малко пък да са Му помагали по някакъв начин. Той обаче обявява: „Доколкото сте сторили това на един от тези Мои най-малки братя, на Мен сте го сторили“ (ст. 40). Тези думи никога не спират да ни удивляват, защото ни разкриват до каква точка достига Божията любов: до там, че Той се идентифицира с нас, но не когато сме добре, не когато сме здрави и щастливи, не, а когато сме в нужда. И по този начин, скрит, Той позволява да Го срещнем, протягайки като просяк ръка към нас. Така Исус ни открива решаващия критерий за неговия съд, а именно – конкретната любов към ближния, изпаднал в трудност. И по този начин ни открива силата на любовта, както и царстването на Бога: солидарен със страдащия, стремящ се навсякъде да бъдат установени отношения и да се вършат дела, основаващи се на милосърдието.
Притчата за съда продължава като представя царя, който отдалечава от себе си онези, които през живота си не са били загрижени за нуждите на своите братя. Те също остават изненадани и питат: „Господи, кога Те видяхме гладен, или жаден, или странник, или гол, или болен, или в тъмница, и не Ти послужихме?“ (ст. 44). Намекват: „Ако Те бяхме видели, сигурно щяхме да Ти помогнем!“. Но царят ще отговори: „Доколкото не сте сторили това на един от тези най-малките, и на Мен не сте го сторили“ (ст. 45). В края на живота си ще бъдем съдени според любовта, сиреч – според конкретния ни ангажимент да обичаме и служим на Исус в нашите най-малки и нуждаещи се братя. Онзи просяк, онзи нуждаещ се, който протяга ръка, е Исус; онзи болен, който трябва да посетя, е Исус; онзи затворник е Исус; онзи гладуващ е Исус. Нека се замислим над това.
Исус ще дойде в края на времената, за да съди всички народи, но идва при нас всеки ден, по много начини, и иска да Го приемем. Нека Дева Мария ни помага да се срещаме с Него и да Го приемаме в Неговото Слово и в Евхаристията, а същевременно – и в братята и сестрите, които страдат от глад, болест, притеснение, несправедливост. Нека сърцата ни се окажат способни да Го приемат в настоящето на нашия живот, за да бъдем приети от Него във вечността на Неговото Царство на светлина и мир.

Източник: Светият Престол
Превод: © www.cathoilc-news.bg

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар