Изключително откритие: намерена е първата българска история, писана от католическия епископ Петър Богдан Бакшев

28 ноември 2017, 16:54

Тези дни повечето български медии съобщиха една изключителна новина, която сякаш не успя да привлече интереса на масовата публика, а и вероятно е била подмината от мнозина с обичайната доза скептицизъм. Само че фактите са си факти!
Открит е оригиналният ръкопис на първата българска писана история, дело на българския католически епископ Петър Богдан Бакшев. За откритието съобщава проф. Лилия Илиева от Югозападния университет „Неофит Рилски“. В предстоящия брой на сп. „Балканистичен преглед“ ще бъде поместена много подробна информация. В момента екип от учени-филолози и преводачи подготвят за печат оригинала на първата българска история, който също ще се появи на бял свят през следващата година.
Трябва да си даваме сметка, че откритието, в чисто научен план, няма аналог през последните десетилетия. То е сигурно доказателство за съществуването на „Историята“ на епископ Петър Богдан и поставя Чипровци на полагащото му се място като културен и образователен център на целия Балкански полуостров още през седемнадесети век. „Историята“ на католическия епископ предшества тази на Паисий Хилендарски с почти сто години и уверено можем да я смятаме като един от етапите в борбата на българите-католици за независимост от властта на Османската империя. Кулминацията на тази борба е Чипровското въстание, в което вземат участие големи части от Северозападна България. Причината Чипровската книжовна школа да потъне в забрава е скоропостижният разгром на Чипровското въстание. Тъй като днес е твърде трудно да се открие дори елементарна информация за книжовната дейност на чипровци, откритието на проф. Илиева са от изключително значение.
Ето какво разказва самата тя пред Severozapazenabg.com:
„Ръкописът се е запазил, защото винаги е имало хора, които са го оценявали. За съдбата му със сигурност установих, че той е имал шанса да попадне в колекцията на италианския историк и ерудит маркиз Джузепе Кампори (1821- 1887). Майката на маркиза се е казвала Мариана Булгарини и вероятно това е причината трудът на Петър Богдан да събуди неговия интерес. След смъртта на маркиза неговата колекция преминава в Университетската библиотека на град Модена, където се намира и до днес. Имам предположения къде е бил ръкописът преди да попадне в тази колекция – още през 1983 г. в един от манастирите на Дубровник попаднах на данни за ръкопис на нашия автор, който обаче отдавна беше напуснал манастирската библиотека, без да има данни за съдбата му по-нататък. С последното изречение отговарям на въпроса ви „как стана“ – отдавна я търся. Хората, които търсят книги, знаят, че съществува една сила, наречена „Библиотечният ангел“ – това е един ангел, който ни помага в търсенето по библиотеки.“
Досегашните открития, в това число и откритите части от преписите на „Историята“, са приемани като косвени доказателства за съществуването на произведението. По тази причина мнозина са се отнасяли скептично и приемат труда на епископ Петър Богдан като недоказана историческа легенда. През 1979 г. проф. Божидар Димитров прави важно откритие – ръкопис от 9 страници от Ватиканската библиотека, написан от хърватския свещеник и филолог Иван Пастрич. До това ново откритие е загадка дали това е редактирано или точно копие на част от „Историята“. Тогава е установено, че книгата е била отпечатана във Венеция от наследниците на монс. Петър Богдан. Досега отпечатан екземпляр не е открит, но проф. Илиева е оптимист, че е напълно възможно това да се случи.
Тя открива следите на ръкописа първо в частна колекция, откъдето вероятно е бил откупен за публична италианска библиотека. Това прави възможно откриването му от българския екип. Основната подготовка по издаването на „Историята“ е на проф. Цветан Василев от Софийския университет „Св. Климент Охридски“, се посочва в публикацията на „Балканистичен форум“. Изданието ще бъде превод по оригиналния текст, факсимиле, бележки и коментар.
Като оригинално заглавие се приема „За древността на бащината земя и на българските неща“. Самият автор се е подписал като „Петър Деодат Чипровски“, подобно на съгражданина си Марко Чипровски, за чиито важни философоски трудове предстои да разкажем, отново благодарение на откритията на проф. Илиева, пише Весела Николаева от сайта http://severozapazenabg.com. От гледна точка на масовата публика откритието на първата българска история едва ли ще има незабавен и ярък ефект. За всеки, изкушен от историята, откритието е неоспоримо доказателство за съществуването на Чипровски Ренесанс, предшестващ Възраждането на българските земи и трагично прекъснат след въстанието.
„Определено можем да датираме с точност (макар и приблизителна) възникването на първия труд, посветен на българската история. Петър Богдан е бил завършил своя труд през 1668 г., след което го оставя за редактиране на хърватския филолог Иван Пастрич, който е и духовник. И той, както и българите – италиански възпитаници през 17 век, се е подписвал и с италиански вариант на името си, като Джовани Пастрицио. И Петър Богдан е предавал името си в други форми, например – на латински като „Петрус Деодатус“ (Деодатус също значи „даден от бога“), давал е името на село Железна (близо до Чипровец) като „Ферара“ (има същото значение) и т.н. Петър Богдан е голям интелектуалец, но той е и духовно лице. Като такъв той не се интересува много от материалнте неща в живота, интересува се от духовния живот. Затова, ако някой очаква в своя труд той да е описвал жестоки битки и кървави победи, ще остане разочарован“, разказва проф. Илиева.
Във Венеция книгата е била отпечатана малко след смъртта на Петър Богдан – след 1674 г. Напълно възможно е скоро да открием и печатен екземпляр – в Италия културното наследство се опазва от векове с цената на големи усилия и като приоритет. Малка компенсация за унищожението, на което е подложена българската книжнина по време на Османската империя.

Източник: http://severozapazenabg.com/

Новини: Актуално

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар