Папа Франциск: „Каква звезда избираме в живота си?“ (пълен текст)

8 януари 2018, 10:44

Проповед на Папа Франциск
за тържеството Богоявление

6 януари 2018 г., Ватиканска базилика „Св. Петър“

Три жеста от страна на мъдреците насочват нашия път към Господ, Който днес е представен като светлина и спасение за всички народи. Мъдреците виждат звездата, тръгват на път и предлагат дарове.
Да видиш звездата. Тя [звездата – б. пр.] е началната точка. Бихме могли да се запитаме обаче защо само мъдреците видели звездата? Може би защото малцина са онези, които вдигат поглед към небето. В действителност, често през живота си се задоволяваме да гледаме на нещата по един земен начин: достатъчни са здравето, малко пари и някакви забавления. И в този случай се питам: умеем ли все още да вдигаме поглед към небето? Умеем ли да мечтаем за Бог, да Го желаем, да очакваме новото, което идва от Него, или се оставяме да бъдем подмятани от живота както клон от вятъра? За мъдреците не било достатъчно да живуркат, да плават на повърхността. Те усещали, че за да имат истински живот, им трябвало висока цел, и затова трябвало да държат погледа си нагоре.
Бихме могли също да се запитаме защо сред онези, които вдигали поглед към небето, толкова много от тях не последвали тази звезда, „звездата Му“ (Мат. 2, 2)? Може би защото не била някаква биеща на очи звезда, която блестяла повече от другите. Това била звезда, която, както казва Евангелието, мъдреците видели едва когато „изгряла“ (ст. 2. 9). Звездата на Исус не заслепява, а отправя любезна покана. Можем да се запитаме каква звезда избираме в живота си. Има звезди, които заслепяват, които предизвикват силни емоции, но които не сочат пътя. Това се отнася за успеха, парите, кариерата, почестите и удоволствията, които търсим като цел на съществуването си. Те са като метеорити: блесват за малко, но бързо се разбиват и блясъкът им замира. Това са падащи звезди, които се появяват, но не дават посока. Звездата на Господ, напротив, е невинаги ослепителна, но винаги присъстваща; тя е с мека светлина; поема ръката ти в живота, придружава те. Не обещава материални награди, но гарантира мир и дарява, както и на мъдреците, „твърде голяма радост“ (Мат. 2, 10). Тя обаче изисква да тръгнеш на път.
Тръгването на път, пътуването – това е второто действие на мъдреците, и то е съществено за намирането на Исус. Всъщност Неговата звезда изисква да вземеш решение да тръгнеш на път, да поемеш всекидневната трудност на пътуването; изисква да се освободиш от ненужни тежести и от тежкия лукс, които само пречат, и да приемеше неочакваните неща, които няма да видиш на картата на спокойния живот. Исус се оставя да бъде намерен от онзи, който Го търси, но за да Го търсиш, ти трябва да се движиш, трябва да излезеш от там, където си. Не да чакаш, а да рискуваш. Не да си стоиш на едно място, а да напредваш. Исус е взискателен: на онзи, който Го търси, Той предлага да остави креслото на светското удобство и сигурната топлина на домашната камина. Следването на Исус не е някакъв учтив протокол, който трябва да се следва, а е един изход, който трябва да бъде живян. Бог, Който освобождава Своя народ по пътя на изхода и повика нови народи да следват звездата Му, дава свободата и радостта, но винаги само на път. Казано другояче, за да намерим Исус, трябва да оставим настрани страха да влезем в играта; удовлетворението от това да си мислим, че вече сме пристигнали; мързела да не искаме нищо повече от живота. Трябва да поемем риска просто да се срещнем с едно Детенце. Това е от изключителна ценност, защото намирайки това Детенце, откривайки Неговата нежност и Неговата любов, ние преоткриваме самите себе си.
Да тръгнеш на път не е лесно нещо. Евангелието ни го показва посредством различни персонажи. Имаме Ирод, обзет от страх, че раждането на един цар заплашва властта му. Затова организира срещи и изпраща други да му събират информация; той самият обаче не се помръдва, остава си затворен в своя дворец. Също и „цял Йерусалим“ (ст. 3) е обзет от страх: страх от новото, идващо от Бог. Предпочитат всичко да си остане по старому – на принципа „винаги е било така“ – и никой няма смелостта да се отмести нанякъде. По-фино е изкушението на свещениците и книжниците. Те знаят точното място и го посочват на Ирод, като цитират също и древното пророчество. Знаят, но не правят дори стъпка към Витлеем. Може да се каже, че това е изкушението пред онези, които от много време са вярващи: изразява се във вяра в нещо, което вече знаеш, че го има, но не се ангажираш да действаш лично за Господ. Говориш, но не се молиш; оплакваш се, но не правиш нищо добро. Мъдреците, точно обратно, говорят малко и са дълго на път. Въпреки че не са запознати с истината на вярата, те жадуват и вървят по пътя, както се вижда от глаголите в Евангелието: „дойдохме на Му се поклоним“ (ст. 2); „заминаха; влязоха, паднаха да Му се поклонят; заминаха по друг път“ (ст. 9. 11. 12): все в движение.
Да предлагаш. Пристигнали при Исус след дългото пътуване, мъдреците правят като Него: даряват. Исус е там, за да им предложи живота, а те предлагат своите най-скъпи дарове: злато, тамян и смирна. Евангелието намира своето осъществяване тогава, когато пътуването през живота достига до дара. Да даряваш безкористно, за Господ, без да очакваш нещо в замяна: това е истинският знак, че си намерил Исус, Който казва: „Даром получихте, даром давайте“ (Мат. 10, 8). Да правиш добро, без да правиш сметки, дори когато не ти е било поискано, дори и да не спечелиш нищо това, дори и да не ти харесва. Бог желае това. Той, Който стана малък за нас, иска от нас да предложим нещо за Неговите най-малки братя. А кои са те? Това са точно онези, които нямат какво да дадат в замяна, каквито са нуждаещият се, гладният, непознатият, затворникът, бедният (срв. Мат. 25, 31-46). Да предложим дар за добре дошъл на Исус се изразява в това да се погрижиш за някой болен, да отделиш време на човек в трудност, да помогнеш на някой, от когото не се интересува никой, да простиш на някой, който те е наскърбил. Това са безкористни дарове и те не могат да липсват в християнския живот. В противен случай, както ни припомня Исус, ако обичаме онези, които и нас обичат, ние постъпваме като езичниците (срв. Мат. 5, 46-47). Нека се вгледаме в ръцете си, често празни от любов, и да се опитаме днес да помислим за някой безкористен дар, който можем да предложим, без да очакваме нещо насреща. Това ще е добре дошло за Господ. И да просим от Него: „Господи, стори така, че да преоткрия радостта от даряването“.
Братя и сестри, нека правим като мъдреците: да гледаме нагоре, да вървим по пътя и да предлагаме безкористни дарове.

Източник: © Светият Престол
Превод: © www.catholic-news.bg

Новини: Проповеди

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар