Catholic-news

От архиепископ Мауро Пиаченца, секретар на Конгрегацията за клира
публикувано в L’Osservatore Romano – 30 септември 2010 г.

За да бъде увенчан онзи благодатен дар на Свещеническата година, на 11 юни в Рим край Папата се събраха близо 17 000 свещеници от пет континента за най-голямото съслужие в историята.
Накрая Светият отец, като баща, който иска да бъде сигурен, че тръгващите към далечна страна деца имат необходимите средства, за да започнат пътуването и да избегнат евентуалните опасности, повери всички присъстващи свещеници и останалите по света на блажената Дева Мария, почитана под името „Salus Populi Romani“.

Зад този голям „учителен жест” и заедно с твърдата и смела вяра на Петър просветва съзнанието, което Църквата притежава за своето неотменимо и винаги ново измерение в Мария: това, че тя е едно със Светата Дева, „прото-клетката” на тялото на Църквата, в което напълно са съединени инициативата на божествената благодат и свободното приемане от хората, откривайки така действителното начало на спасението.

Сам Христос повери на своята майка целия народ от верни в лицето на любимия си ученик, като показа така същността на Църквата, която трябваше да произлезе от него: едно тяло, една плът в него с Мария. Така Църквата вижда в блажената Дева Мария най-съвършения модел на вярата и знака на сигурната надежда за бъдещата слава.

Вярата, светостта и учителните изказвания през вековете показват почитта към Мария като „царския път”, водещ към християнското съвършенство. Повече от столетие поканата за молитвата на Светата Броеница откроява месец октомври, който започва сега. По този повод повече отвсякога е полезно да се разгледат причините за дълбоката и нежна почит, която християнският народ е пазил винаги към тази молитва. Добре е да си припомним, че неслучайно молитвата на Светата Броеница в общностите и у дома в семейството се радва на високата църковна почит на пълното опрощение.

От историческа гледна точка бързото и изненадващо развитие на тази прекрасна молитва, което преданието приписва на Св. Доминик де Гусман, се е определяло в течение на столетията постоянно от две причини: от една страна са налице извънредните духовни плодове, които опитват всички, доверяващи се на тази молитва; от друга страна тя се е разкрила като много ефикасно средство за получаване на Божията закрила в историческите събития, заплашвали през второто хилядолетие християнския Запад и Църквата (срвн. Лъв ХІІІ, Supremi apostolatus officio, 1 септември 1883 г.).

Едно последно, изпълнено със светлина свидетелство за Броеницата като път „ad Iesum per Mariam“ дава Божият слуга Йоан-Павел ІІ в своето Апостолическо писмо „Rosarium Virginis Mariae“. Следвайки определящите учения за Мариината духовност, той показва в епископското си мото „Totus tuus“ посвещението на Мария като най-сигурният и ефикасен път за уеднаквяването на ученика с Христос, Господа.

Как може – най-вече в ежедневието на свещеника – да не се признае ценността на Броеницата като спомен за спасението или като възпитание на сърцето към акта на вяра в определеното навлизане на Бог в историята? Как може да не се почувства необходимостта да я молим и да продължим да разпространяваме тази молитва предвид опасностите на модерното време?

Преди всяко друго съображение най-важното е да бъде разбран фактът, че молитвата на Броеницата подхранва свещеническата ни идентичност.

Щом именно Христос с това, че ни позволява да участваме в неговото свещенство – както на това поучи Папата с авторитет (срвн. вечерното бдение по повод световната среща на свещениците за приключването на Годината на свещеника, 10 юни 2010 г.) – ни включва в себе си и така ни разрешава да използваме неговото „Аз”, ние можем да го опознаем по-добре в съзерцаването на тайните на живота му през очите и непорочното сърце на Мария, да стигнем до чувствата му, да приемем благодатта, която той ни дава всеки ден в честването на Евхаристията и да станем все по-готови за това, което той планира за нас.

Блажената Дева Мария, която гледа сега с тяло и душа славата на Сина, ни предава подобно на осмоза любовта към Сина. Нека никога не се уморяваме да се учим от Майката на Красивата любов, която каза за цялата Църква своето безусловно „Да” на волята на Бога и по този начин направи възможно въплъщението на Словото, съществуването на Църквата и сакраменталното присъствие на Христос в Евхаристията!

Ние сме мистично съединени с нея, с нейното сърце, не само като членове на Църквата, но особено като свещеници: Ние сме „alter Christus“, другите и синове!

Да бъдеш свещеник означава също да бъдеш чрез благодатта едно сърце с Мария. Означава да можеш да извикаш, ликувайки: Totus tuus sum Maria et omnia mea tua sunt!“

(по kath.net)