Catholic-news

Посвещавайки повече време на молитвата ние позволяваме на сърцето си да открие нашите тайни лъжи, чрез които се самозалъгваме и заблуждаваме, за да можем да потърсим най-накрая утехата в Бог. Той е нашият Отец и пак Той иска да ни даде живот.

Практикуването на милостиня освобождава от алчността и помага да се открие, че другият е мой брат: а това, което притежавам никога не е само мое. Колко бих искал милостинята да може да стане за всички истински начин на живот! Как бих искал ние като християни да следваме примера на Апостолите и да разпознаем в способността за споделянето на благата си с останалите конкретно свидетелство за общението, което ние живеем в Църквата. В тази връзка подкрепям насърчението на Свети Павел, когато се обръща към коринтяните за даренията в полза на общността на Йерусалим: «За вас е полезно това дело» (2Кор. 8:10). Това важи още повече за Постното време, в което много организации събират дарения в полза на Църквите и хората в затруднения. Но колко бих искал в нашите ежедневни взаимоотношения във всеки брат, който ни помоли за подкрепа ние да откриваме призив на Божието

Провидение: всяка милостиня е повод да се съдейства на Божието Провидение за подкрепа на Неговите чеда; ако Той си послужи с мен днес, за да помогне на един брат, как утре Бог не би се притекъл на помощ и на мен в нужда, Той, който не се оставя да бъде победен в щедростта?
Постенето най-накрая намалява силата на нашата враждебност, то ни обезоръжава и се превръща в чудесна възможност за израстване. От една страна, той ни позволява да изпитаме това, което изживяват бедните и гладните. От друга страна, той е израз на нашия собствен духовен глад и жажда за Божия живот. Постенето ни пробужда и ни прави внимателни към Бог и към ближния, то пробужда волята да се подчиняваме на Бог, който единствен може да насити нашия глад.