Catholic-news

Песен към Св. Франциск

Встъпителна молитва за всеки ден

Свети Франциск, Ти, който си доближил толкова много Христос до своето време, помогни ни и ние да приближим Христа до нашето време, трудно и критично време. Днешните времена очакват Христа с голяма тъга, въпреки че много от нашите съвременници не осъзнават това.
Свети Франциск от Асизи, Ти, който си носил в сърцето си променливата човешка съдба на съвременните Ти хора, подкрепяй ни, нека със сърцето близко до сърцето на Спасителя да обгърнем проблемите на хората от нашето време. Трудните проблеми на обществото и икономика, проблеми в политика, културата и съвременната цивилизация, всички страдания, напрежения, конфликти и безпокойствие.
Помогни ни да преведем всичко това на простия и плодотворен език на Евангелието. Помогни да се справим с всички тези проблеми, използвайки ключа на Евангелието. Нека самият Христос да бъде за всеки от нас Пътят, Истината и Животът.
Молим Те за това, свети сине на Църквата, Сине на Италянска земя – ние синове и дъщери на Българска земя и се надяваме, че не ще ни отхвърлиш, а ще ни подкрепиш. Ти си бил толкова добър и си бързал да помогнеш на всички, които се обръщаха към тебе. Амин.

Девети ден: За блажената смърт на светеца

През нощта на 3 срещу 4 октомври 1226 година нашият брат свети Франциск от Асизи премина от земния живот към вечния живот. Възпоменавайки този момент, ние желаем да благодарим на Бога, възхвалявайки Го за това, че ни дари свети Франциск; за това, че го даде на Църквата, че показа чрез него нов път към светостта и за това, че и нас също на този път призова. Искаме да отдадем почит на светеца, който показа на толкова много хора пътя към Бога.
Нека да се вслушаме в словата на първите биографи на свети Франциск, описващи неговата смърт:
„Когато вече в продължение на две години от получаването на светите стигмати, и през двадесетата година от своето обръщане, бил изгладен от многобройните удари на тежки болести като камък, който трябва да бъде вграден в колоса на небесния Йерусалим, и като артистично дело, доведено до съвършен вид от ударите като с чук на многобройните мъки, молел, да го занесат при Божията Майка в „Порцюнкола”, за да може там, където е получил духа на благодатта, да отдаде духа на живота. Пренесен там, искал с действие да покаже, че вече няма нищо общо с този свят, с тази тежка болест, с болката. Легнал гол на голата земя. В този последен момент, когато врагът все още можел да покаже своята гневна мощ, искал гол да води битка него. Лежейки вече на земята, след като свалил одеждите си от плат за чували, както винаги насочил своето лице към небето, концентрирайки се изцяло върху неговата хвала, и закривайки с лявата си ръка раната от дясната страна на тялото си, за да не се вижда. Казал на братята: „Аз извърших това, което ми беше определено, а за това, което е определено за вас, нека Христос ви поучи.”
Когато наближавал часът на неговото преминаване, заръчал да извикат при него всички братя, които там живеели. На прага на своята смърт ги утешавал и с бащинско чувство ги насърчавал да обичат Бога. Дълго им говорил за търпението и бедността, а също за верността към Римската Църква, грижейки се преди всичко за запазване на Евангелието. Когато всички седели около него, протегнал ръце над тях, кръстосвайки ги във формата на кръст, понеже винаги бил обичал този знак. Със Силата на Разпнатия и в Негово име благословил всички братя – както присъстващите, така и онези, които не присъствали. Освен това додал: „Постоянствайте всички в Божията любов и завинаги при его останете! А понеже се приближава изкушението, щастливи са тези, които ще издържат в това, което са започнали. Затова пък аз бързам за Бога, на чиято благодат ви поверявам вас всичките!” Когато най-скъпият Божи мъж привършил тези слова, заповядал да му донесат книгата на Евангелието. Помолил да му прочетат Евангелието според свети Йоан, започвайки от думите: „А преди празника Пасха…” (Ин. 13, 1) По-късно така, както можел, започнал да се моли с думите на Псалма: „С гласа си викам към Господа, с гласа си на Господа се моля…” (Пс. 142) След като измолил целия Псалм, така го завършил: „Мене – казал – ме чакат справедливите чак до момента, когато ми дадеш наградата”.
Когато се изпълниха в него всичките тайни и онази най-свята душа, освободена от тялото, се потопила в безкрайната Божия светлина, благословеният мъж заспал в Бога.”

Литания към Св. Франциск…

Св.: Моли се за нас, Свети Франциск.
В: За да станем достойни за Христовите обещания.

Да се помолим:
Господи Исусе Христе, който всред студенината на света издълба светите рани на Твоето страдание в тялото на Св. Франциск, молим те чрез неговите заслуги и неговото застъпничество, дай ни благодатта на постоянство в носенето на Твоя кръст. Който живееш и царуваш през векове на вековете.

В. Амин

Заключителна Молитва за всеки ден

Господи, Исусе Христе, стори така, че да не се привързвам към това, което е земно, следвайки Серафицкия Франциск да мога да кажа: Бог е мой и всичко е мое.
Спасителю мой, от Твоето учение Свети Франциск се научи на най-голямо смирение. По този път той достигна удивително съвършенство. Аз, грешникът, неможейки да преодолея гордостта си усърдно Те моля………………….. Стори, следвайки примера на Светеца твърдо да стоя до Твоя кръст.
Господи, Исусе Христе, дай ми благодатта на радостния мир в последния миг на моя живот. А понеже обикновено смъртта е такава, какъвто е бил животът, дай ми сила и издържливост да Ти служа и така да заслужа блажена смърт. Свети Франциск, твоята чудесна смърт ме изпълва с копнеж за спасение. Колко блажено умира онзи, който е живял като тебе. Изпроси ми благодатта да мога да заспя в Бога със смъртта на праведните. Амин.
Моля Те, Господи, освети душата ми със светлината на Евангелието и чрез заслугите на Св. Франциск дай ми радостно да живея според Евангелието, и така да Те възхвалявам. Амин.

Песен към Св. Франциск за края