Catholic-news

Публикуваме пълния текст на проповедта за 27-а Обикновена неделя, произнесена на 3 октомври 2010 г. в софийската катедрала „Св. Йосиф“ от енорийския свещеник отец Збигниев Тенча, OFMCap.:

Господи, увеличи в нас вярата! Поради изобилието на Своето милосърдие невидимият Бог се обръща към нас, хората, като към Свои приятели и разговаря с нас. Прави това, за да ни подбуди да влезем в съобщност с Него и Той да ни приеме в тази съобщност. Единственият достоен отклик на тази подбуда е вярата. Какво е вярата?
Новозаветната вяра – това е отговорът на човека на Богооткриването в Исус Христос. Новозаветната е участие в живота на Бога, опит от Божествения живот в нас, който ни позволява да видим себе си и заобикаляща ни действителност сякаш с очите на Бога. Тя е нашето срастване с личността на Исус, нашият Спасител, Господ и Приятел. Тя е пълно упование в Него – най-сигурна канара за нашето спасение, тя означава да се предадем напълно на Неговата безпределна мощ и безгранична любов.
Светото Писание нарича отговора на човека към Бога, когото открива: покоряване на вярата. Да си покорен на вярата означава свободно да приемеш слушаното Божие Слово, защото неговата истина е гарантирана от Бога. Авраам е образец на това послушание, което ни предлага Светото Писание. Дева Мария е неговото най-съвършено изпълнение.
За да се ориентираш по пътя на вярата, ще имаш нужда от светлина, която да ти показва пътя в моментите на тъмнина и големи трудности. Тази светлина е Светият Дух, Когото, благодарение на Църквата, ти си получил в деня на кръщението. Ако искаш да останеш твърд във вярата, избери пътя на живота определен за твоята душа от Самия Бог, а не пътя на смъртта, който със своите измами светът ти предлага.
Мнозина казват: „Вярвам, все още вярвам!“ Може би е така, но техния живот много често не отговаря на вярата, която изповядват. Малцина живеят в пълен синхрон със своята вяра. Достатъчна е проверка на твоите дела и реакциите ти, за да видиш дали твоята вяра намира отзвук в живота ти. Или може би вярата ти е само един етикет?
Господ Бог ни поставя условя: „Ако имахте вяра колкото синапово зърно, щяхте да кажете на тази черница – „Изтръгни се и се посади в морето”, и тя би ви послушала“( Лк 17,6). Защо? Защото няма да бъдем ние, които ще действаме, но сам Бог. По Божията воля вярата ни е плътно свързана със смирението.
За умножаване на вярата се е молел също и бащата на болното дете, както четем в 9 глава от Евангелието според Марко. Исус казва на бащата, който Го моли да изцели болното му дете: „Всичко е възможно за вярващия“. А този, след като погледнал в себе си и поставен пред самия себе си, не иска лекомислено да заявява вяра. Най-напред изпитва съвестта си и вижда в себе си някаква вяра, вижда също и недостатъчната си твърдост – и едното и другото вижда. И затова едното изповядва, а за другото моли за помощ, казвайки: Вярвам, Господи, помогни на неверието ми!“.
Да погледнем още апостол Тома: „Ела, тури пръста си“ – казва Възкръсналият Исус на Тома. И бихме могли да чуем от Исуса думите насочени към всеки от нас: „Знам за раните на твоето неверие, за теб запазих раните на тялото Ми“. Когато Тома докоснал с ръка раните Христови, вярата му се допълнила. В какво всъщност се състои това допълване на вярата? Че не се вярва в Исуса единствено човека, нито в Исуса единствено Бога, но в Исуса истинския Бог и истинския човек. Когато Тома докоснал раните на своя Спасител, извикал: „Господ мой и Бог мой!“ Докоснал човека, а познал Бога; докоснал плътта, и обърнал се към Сина Божи.
Ние не вярваме на един Бог, отдалечен и недостъпен, но притежаваме вярата на Църквата, вярата на апостол Петър изповяда: „Ти си Христос, Синът на Живия Бог“. Ние притежаваме и вярата на апостол Йоан: „Всеки, който обича, е роден от Бога и познава Бога. Който не обича, не е познава Бога, защото Бог е любов.“
С вяра се обръщаме към Този, Когото още не виждаме. А награда на вярата ни ще бъде виждането на Този, в Когото сега вярваме. Времето на вярата е време на посев. Да не се оставяме да ни надмогне умората и да не преставаме да се трудим чак до самия край, докато не започнем да жънем, което сме посели. Защото всеки от нас е призван да пиршества с Бог, в Царството Му.
Амин.