Catholic-news

Кой е човекът? Как трябва да бъде разбран светът? Къде е мястото на Бога в модерната представа за света? Две по същността си несъвместими, напълно противоречащи си виждания дават отговори на тези основни фундаментални въпроси, които от най-древни времена са вълнували човечеството.
Първото виждане е християнското. То се корени в Божественото откровение и в разума, който въз основа на това откровение намира неговите истински източници и висини, изложени в католическата доктрина. Според нея човекът е образ Божий (imago Dei), сътворен от Бог, Който е Любов. Както е показано в първата книга на Библията, човекът е загубил висотата на своята същност по своя вина, първородният грях е накърнил желаната от Бога цялостност на човека. Но Бог, Който е любов, отива в любовта си дотам, че изпраща Своя единствен Син, за да възстанови достойнството на човека по чуден начин. Исус Христос, Началникът на живота, в Когото преди всички времена всичко е сътворено, е роден за света от Непорочната Дева. Той подчинява Себе Си на закона и отдава живота Си на кръста в ненадминато посвещаване, за да отвори отново на човечеството вратата на Рая.
В това реалистично християнско виждане на човека се има пред вид неговата свързаност с вината, както и неговото неотменимо достойнство на Божие чедо, има се пред вид неговата нужда от спасение, както и дареното му избавление в едничкия Спасител – Исус Христос. Само в Спасителя Христос всеки живот, и животът въобще, може да достигне пълнотата си по мярката на своята сътвореност. И Непорочната, чиста от първородния грях майка на Спасителя, е неделимо свързана със спасителното дело на Христос.
Църквата многократно е разкривала представата си за живота в многобройни документи и доктринални публикации и ги е предлагала на хората като пълноценни пътеуказатели в съответствие с наставлението, че само истината, за която човек е напълно годен, го прави свободен. В разгласяването на доктрината на поучителната власт, се намира първоосновата (principium et fundamentum), която ще води човека наистина по правия път във всички негови копнежи и битийни ориентации и може да се определи като християнски хуманизъм.
На него противостои друга концепция, която може да се определи като нехуманен хуманизъм. В този план вярата и осветеният от вярата разум не играят никаква роля. Съответно на това идеята за свободата се тълкува по новому. Сега истината е минала изцяло в сферата на разположение на човека. Свободата е валидна, само ако е еманципирана. А еманципирана означава „несвързана с каквато и да е битийност или трансценденция.
В съответствие с това човекът се помества в неговото земно съществуване. Бог или спасението стават думи, които или остават празни, или се трансформират в плоски светски понятия. Това означава, че може да се създаде вечност в настоящето. „Бог” и „Спасение” се вземат в ръка от човека, който се поддава на прастарото изкушение ще бъдете като Бог (eritis sicut Deus Бит 3:5). Техничарите, производителите, лабораториите, контрольорите на населението заемат мястото на Бог. Животът като логическо следствие не е вече нещо недосегаемо, а е обект, който може да се манипулира, когато не отговаря на координатите на идеология за свободата.
Децата могат да бъдат законно абортирани, когато пречат на тъй наречения свободен избор; ембриони се свеждат до равнището на експериментални обекти; сакатите неродени деца стават жертви на евгеничния расизъм; все повече стари хора са изпращани на „хубава смърт” (гр. Евтаназия). И всичко това под знамето на човеколюбието и благоденствието, под което се разпространява вид социален дарвинизъм, който безвъзвратно отстранява слабите и „недостойните за живот”. Големи международни организации като Международната федерация за планирано родителство, Мария Стопс, департаменти на ООН или неправителствени организации, подкрепяни от могъщи и влиятелни спонсори и корпорации, прокарват ново мислене. В него винаги е включено използването на противозачатъчни средства по целия свят и упражняването на влияние и натиск върху страните, противопоставящи се на културата на смъртта. Резултатът от нехуманния хуманизъм е съсипани души и държави (особено богатите държави, където анти-културата на смъртта безчинства от десетилетия) и които се превръщат в умиращи нации.
Във връзка с това организираният Пети световен конгрес Молитва за живота (в Рим, сърцето на католицизма), иска да даде ясен знак на хората от нашето време, като точно идентифицира и диагностицира заплахата от анти-културата на смъртта, за да покаже още по-решително пътя за Изцеление и Спасение и едновременно с това с молитви и жертви да тръгне по този път. Чрез конкретни молитви и жертви ние се движим по пътя към подпомагане културата на живота.
Като продължение на предишните конгреси във Фатима, Краков, Лурд и Виграцбад тези дни на Конгреса също са път на духовни упржнения. Отделните стъпки по този път са осветени от Светото Писание и по-конкретно от увода на Евангелието на Йоан:
1. Вторник (in principio) (В началото)
Всяко християнско разсъждение върху живота трябва да има за отправна точка Христос. Той е Началото, Центърът, Словото. Той е Светлината и Животът. Той е Единственият, който ни открива Отца. (Йоан 1:1-18)

2. Сряда (Lux) (Светлина)
„Защото у Тебе е изворът на живота: в Твоята светлина ние виждаме светлината”, така пее псалмистът (35:10). В неговата светлина, фактически се изясняват правилата за човека. През последния век Католическият Магистериум издаде много декларации за своите позиции, свързани с въпросите на брака и семейството, сексуалността, защитата и достойнството на човешкия живот, глобалното развитие на човека и др. Вторият ден на конгреса е посветен на фундаменталните въпроси на Magisterium (Учителната власт на Църквата), с цел да се внесе яснота и недвусмислено да се обясни на хората перспективата в учението на католическата вяра.

3. Четвъртък (празник на Светата Броеница) – Lux in tenebris (Светлина в тъмнината)
„За свидетели пред вас призовавам днес небето иземята: живот и смърт ти аз предложих, благословия и проклятие. Избери живота, за да живееш ти и потомството ти” е ясна декларация в Стария завет (Второзаконие 30:19). И днес е уместно да се направи този избор отново. Какво означава да се избере културата на живота или културата на смъртта? В този конгресен ден отделните секции показват красотата и блясъка на християнската представа в контраст с грозотата и разрушителната мощ на нехуманния хуманизъм. Представените тук лекции разкриват това. Въпреки привлекателността на насилието и помпозността, с която медиите представят анти-културата на смъртта, Светлината свети в мрака. А Непорочната Дева Мария е чисто отражение на тази светлина.

4. Петък – Verbum caro (Въплътеното Слово)
Това е неразгадаема тайна: Бог става човек. „В Словото стана плът вече е декларирано Посвещаването на Жертвата на тайната на Кръста и мистерията в Пасхалното тайнство” (Йозеф Ратцингер/ Папа Бенедикт).
Централна тема на този ден е Литургията на Единението, която се състои следобед в базиликата Св.Петър. В тази литургия ще има церемония на символичното предаване. Всички участници в конгреса ще представят различните нации от света и ще предложат като дар вината и греховете на тези нации (особено грехове срещу живота).Този публичен акт на отричане ще поднесе предложените грехове в Подножието на Кръста, където тържествено ще очакваме те да бъдат трансформирани чрез Христовото Пожертвование на Кръста и да донесат на целия свят Божието Опрощение, Спасение и Ново начало.

5. Събота – Gratia (Благодат)
Истината, която блести в Христа, тъй като Христос е истината, не само ще бъде разпозната, но и ще действа. Благодатта ще принесе плод, когато човек се отвори за деянията на благодатта и извършва дела на милосърдие. Излекуването на раните от аборта – днес, във времето, когато абортът се е превърнал в „човешко право”, признато от нациите, това е едно от най-спешните деяния на милосърдието. Как конкретно може да бъде извършено това? Лектори от различни страни, които активно са работили в продължение на много години в Християнската служба за лечение след аборта, докладват своя опит и знания.

6. Неделя – Gloria (Слава)
И ние видяхме славата Му. Любимият ученик на Исус, евангелист Йоан, започва увода на своето Евангелие с това възклицание, изпълнено с радост. Това е радостта на човек, който въпреки тежките времена, не губи от погледа си Вечната слава. Той, чиято глава почива на гърдите на Спасителя и който живее в това изобилие, може да ни предаде пълнотата на живота. Монсеньор Филип Райли ще свидетелства в своя доклад, че това изобилие е сред нас – днес и сега (Йоан 1: 1-14).