Епископ Атаназиус Шнайдер: „Неокатекуменалният път е троянски кон в Църквата“

5 юли 2018, 22:04

Преди години епископ Атаназиус Шнайдер дава голямо интервю за директора на Центъра за висше образование „Джон Хенри Нюман“ в Унгария Даниел Фюлеп. По-долу е публикувана част от тази беседа, посветена на „Неокатекуменалния път“ – организация, която действа в Католическата Църква, в това число и в България.

Даниел Фюлеп: Във време, в което Традицията е подложена на преследване, някои съвременни движения се ползват с добра подкрепа. Едно от тях е общността на Кико. Какво е отношението Ви към „Неокатекуменалния път“?

Епископ Шнайдер: Това е един много сложен и мрачен феномен. Ще го кажа открито: това е троянски кон в Църквата. Аз ги познавам много добре, тъй като преди няколко години в Караганда, Казахстан, бях епископски делегат за тях. Участвах в техните литургии и срещи, четях писанията на Кико, техния основател, така че добре знам за какво става дума. И говорейки открито, без дипломация, съм длъжен да заявя: „Неокатекуменалният път“ е протестантско-юдейска общност вътре в Църквата, а католическото в нея е само декорация. Най-опасният аспект тук се отнася до Евхаристията, доколкото Евхаристията е сърцето на Цъквата. А ако сърцето не е наред, то не е наред и целият организъм. За „Неокатекуменалния път“ Евхаристията е преди всичко братска трапеза. А това е протестантски, типично лютерански подход. Те отричат идеите и учението за Евхаристията като истинско жертвоприношение. Нещо повече – те смятат, че традиционното учение и вярата в Евхаристията като жертва не е нещо християнско, а езическо. Пълен абсурд, типично лютеранство, протестантство. По време на своите евхаристични литургии те се отнасят със Светите Дарове като към нещо толкова тривиално, че понякога чак е ужасно. Причастяват се седнали, като се случва частици от Причастието да паднат, а те да се отнесат равнодушно към това; а след причастяването танцуват, вместо да се молят и в тишина да обожават Исус. Всичко това е твърде светско и езическо, натуралистично.

Даниел Фюлеп: Може би проблемът тук е не само от практично естество…

Епископ Шнайдер: Втората опасност е тяхната идеология. Основната идея на „Неокатекуменалния път“, съгласно основателя му Кико Аргуельо, е следната: Църквата е живяла идеално само до Константин, до IV в., и по същността си само тогава тя е била истинска Църква. А при Константин Църквата започнала да деградира: според теорията на Кико настъпила вероучителна, литургична и морална дегенерация. Според същата тази теория дегенерацията във вероучението и литургията на Църквата достигнала дъното си с декретите на Тридентинския събор. На практика е вярно точно обратното: това е бил един от кулминационните периоди в историята на Църквата, внесъл яснота в нейното учение и дисциплина. Кико смята, че от четвъртото столетие до Втория Ватикански събор Църквата е преминала през тъмни векове. И едва с Втория Ватикански събор в Църквата проникнала светлина.Това е ерес, защото излиза, че казваш, че Светият Дух е изоставил Църквата. Това е истинско сектантство, твърде наподобяващо на онова, което говорел Мартин Лутер, когато твърдял, че преди него Църквата била в мрак, а светлината я осветила едва чрез него. По същността си позицията на Кико е същата, само че според него тъмната епоха продължила от Константин до Втория Ватикански събор. Казано другояче, те тълкуват лъжливо Втория Ватикански събор. Наричат себе си „апостоли на Събора“. И по този начин, с Втория Ватикански събор те оправдават всички свои еретични практики и учения. Това е колосална злоупотреба с него.

Даниел Фюлеп: Как е станало възможно тази общност да бъде приета в Църквата?

Епископ Шнайдер: В това се състои другата трагедия. Преди най-малко тридесет години те създадоха във Ватикана свое мощно лоби. И тук също има една измама: на множество събития те представят пред епископите многобройните плодове от своята дейност: обръщания, множество призвания. Много епископи са заслепени от тези плодове и не виждат заблудата, не я изследват. Те имат големи семейства, с много деца, спазват високи морални стандарти на семеен живот. Това, разбира се, е добър резултат. Но тук имаме и едно своеобразно хиперболизирано поведение, натиск върху семействата да имат максимално възможно количество деца. Това явление е нездраво. Те казват: ние приемаме Humanae Vitae, и това, разбира се, е нещо добро. Но в резултат на това имаме една илюзия, защото днес в света има немалко протестантски групи с високи морални стандарти, които също имат много деца, които също излизат да протестират срещу gender-идеологията и хомосексуализма, също приемат Humanae Vitae. Но за мен това не е решаващият критерий за истината! Има много протестантски общности, които обръщат множество грешници, хора със зависимости като алкохол и наркотици. Така че за мен плодовете на обръщането не са решаващият критерий, и аз не бих поканил такава протестантска група, която обръща грешници и ражда много деца, да участва в апостолата на епархията ми. А много епископи са заслепени от т. нар. плодове и живеят в плен на илюзията.

Даниел Фюлеп: В какво се състои крайъгълният камък на вероучението?

Епископ Шнайдер: В учението за Евхаристията. Това е сърцето на всичко. Би било грешка да се вглеждаме най-вече в плодовете и да игнорираме учението и литургията, или пък да не им придаваме значение. Аз съм сигурен, че един ден ще настъпи време, когато Църквата ще даде на тази организация обективна и задълбочена оценка, без да се ръководи от влиянието на неокатекуменалните лобисти, и ще покаже наяве нейните учителни и литургични заблуди.

Източник: unavoce.ru
Превод: © www.catholic-news.bg

Новини: Коментари

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар