Макрон оказа посмъртно най-висока чест на Симон Вейл

10 юли 2018, 13:38

Френският президент Еманюел Макрон високо оцени починалата през 2017 г. френска феминистка и политичка Симон Вейл, по повод полагането й в Пантеона.
Като министър на здравеопазването Вейл налага узаконяването на аборта във Франция. И днес законът за „доброволно прекъсване на бременността“ до десетата седмица е наричан „loi Veil“ или „закон на Вейл“. От влизането му в сила на 1 януари 1975 г. във Франция са били абортирани около 9 милиона бебета.
Макрон изткъна, че нейна грижа постоянно били най-слабите. Президентът похвали ангажимента й за легализирането на аборта. Каза, че се борила за „справедливост“. Била освободила жените от ръцете на знахарите и от необходимостта да крият позора и мизерията си.
Само няколко дни преди това Макрон бе назначен за почетен каноник на Латеранската базилика, катедралата на папата, привилегия, давана на френския държавен глава повече от 400 години.
Личната съдба на Вейл е засенчена от трагедията на Холокоста. Като еврейка, тя била отведена с майка си и сестра си в нацистките концлагер. Майка й починала, също баща й и брат й били убити от нацистите.
През 1979 г. Симон Вейл става първият президент на Европейския парламент. Втората й основна грижа след правата на жените е европейската интеграция.
Вейл умира на 30 юни 2017 г., малко преди да навърши 90 години. Една година по-късно е удостоена с най-високата чест, която Франция присъжда на починали: да бъде погребана в Пантеона в Париж.
Парижкият Пантеон е построен през XVIII век като църква, посветена на света Геновева, покровителка на Париж. Първата църква на това място била издигната още през V век. След френската революция, още преди освещаването, църквата била превърната в национален монумент, в който са погребани прочути революционери, политици, генерали, учени и художници, които са служили на „родината“. Решението за погребението на дадено лице в Пантеона се взема от от френския президент по предложение на народното събрание.
В националното светилище на славата до писатели като Александър Дюма, Виктор Юго и Емил Зола почиват учени като Пиер и Мари Кюри. В него са погребани философи като Жан-Жак Русо и Волтер, на които са се позовавали дейците на френската революция. Своето последно място за покой е намерил тук и Лазар Карно, който е отговорен за бруталното потушаване на въстанието във Вендея срещу революционерите от 1789 година.

(kath.net)

Новини: Хроника

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар