Когато протестантски пастори стават католически свещеници

31 октомври 2018, 13:18

Когато член на друга християнска общност иска да премине в Католическата църква, процедурата е ясно определена: Конвертитът се свързва със свещеник, получава духовен наставник и преминава катехизис, след което свещеникът моли епископа да приеме кандидата в Църквата. Тогава на Св. Литургия конвертитът произнася Веруюто и приема тайнството миропомазание, освен ако не го е получил вече в предишната си Църква, какъвто е случаят с православните християни. А какво трябва да направи духовник от друга конфесия, който иска да конвертира в Католическата църква, а също така да продължи призванието си в нея?
По принцип някой, който преди е бил протестантски пастор и е преминал в Католическата църква, може да стане и католически свещеник. Който поеме по този път, първо трябва, казано непретенциозно, да се „преквалифицира“.
Конгрегацията за доктрината на вярата формулира през 2007 г. „минимален профил за образованието на бивши протестантски духовници, които искат да бъдат ръкоположени за католически свещеници“.

Отговорността носи епископът

Наръчникът изброява някои основни изисквания, но прехвърля голяма част от отговорността за подходящото обучение на такива кандидати на компетентния епископ. Той трябва да има грижата за това бъдещите свещеници да получат необходимите допълнителни квалификации във всички съответни области. Конгрегацията посочва в документа изрично, че има задачата „да подпомага епископите на Църквата в отговора на желанието на бивши протестантски духовници, които искат да станат ръкоположени католически свещеници“.
Йезуитът Улрих Роде, професор по църковно право в папския университет Грегориана, подчертава, че не би могло да се направят конкретни спецификации за отделен случай. Той обяснява: „Има много различни видове протестантски общности. Това означава, че и качеството на образованието, получено досега от един протестантски пастор може да бъде много различно.“
Преди всичко, свещеническото образование на бивши протестантски пастори цели да бъдат научени на това, което е специфично католическо. В документа на Конгрегацията за доктрината на вярата пише, че е нужно внимание, „особено по отношение на онези области от католическото богословие, които са липсвали в предишното обучение на кандидатите“.

Обратно на студентската скамейка

Решаващи теми между другото са конкретно католическият поглед върху Светото Писание, в догматиката – христологията, еклесиологията и мариологията, а в нравственото богословие – църковното разбиране за човешката сексуалност и католическата социална доктрина. Особено подчертани са Литургията и учението за тайнствата. Тук централна роля играят най-вече Евхаристията като източник и кулминация на църковния живот, както и тайнството покаяние и тайнството на болните.
Специално място в обучението заема и църковното право. Тук по-специално се разглеждат правните положения касаещи папската длъжност, а също и тези, които се отнасят до брака и другите тайнства. Това означава, че в повечето случаи кандидатите за ръкополагане трябва да ходят на училище още няколко години. В края на тази допълнителна академична квалификация те полагат изпит.
Следват различни стажове, както и пасторален курс.

Католически свещеници със съпруги

Дотук добре.
Но какво става, ако кандидатът е женен, какъвто е случаят при повечето бивши протестантски пастори? В края на краищата целибатът – задължението за безбрачен живот, е едно от основните изисквания в Римо-католическата църква за получаване на свещеническо ръкоположение. В тези случаи само папата може да освобождава от целибата. За първи път това се случва през 1951 г. при Пий ХІІ. По това време било позволено на пастора в Майнц, Рудолф Гьоте, да бъде ръкоположен за свещеник , въпреки че бил женен.
Според проф. Роде е съвсем разбираемо това, че в тези случаи кандидатите се освобождават от целибат: „Тези хора по принцип са се чувствали призвани още преди. Докато са били протестанти, за тях е нямало значение това, че католическият свещеник не трябва да е женен.“ Затова е разбираемо, че тогавашното им решение да се оженят не пречи на ръкопологането.

Позволение да работят в енория

До 2015 г. имало инструкции от Ватикана да не се назначават конвертирали свещеници за духовни пастири в енориите, а само на категориални постове, например като духовни пастири в болници.
Улрих Роде казва: „На обикновените вярващи в енорията не бива да се изтъква, че един католически свещеник може да бъде и женен.“ Папа Франциск промени това с декрет, без да посочва причини. Но казват, че преди това се посъветвал с епископите, за да опишат опита си със свещеници, които преди това са били духовници в други християнски общности.
Дали тези случаи на женени католически свещеници могат да повлияят водения дебат за целибата? Роде смята, че това е малко вероятно: „В източните католически църкви има много женени католически свещеници. Опитът показва, че може. Така че, нагледният материал вече го има.“ Няколко бивши протестантски пастори не били от голямо значение за тази дискусия.

(katholisch.de)

Новини: Коментари

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар