Catholic-news

В няколко поредни статии ще представим молитвената набожност към Дева Мария, развързваща възли. Читателят ще има възможност последователно да се запознае със самата набожност, нейната история, символиката на иконата на Дева Мария, развързваща възли, и богословското и’ съдържание. Ще бъдат публикувани текстовете на молитвите от Деветницата към Дева Мария, която развързва възли – сърцевината на тази набожност.
Преводът от италиански на тази поредица е дело на отец Койчо Димов, свещеник от Никополската епархия, който любезно ни предостави целия текст за публикуване.

Мария, Която развързва възли
Християнското изкуство винаги е било ефикасно средство за изразяване на вкоренената в човешката душа вяра. То ни е оставило чудни шедьоври – своеобразен синтез на красота и вяра, в които чрез цветове и форми, светлини и сенки, се изразява личното религиозно верую, предавано от поколение на поколение в своята оригинална форма и в семплотата на образа. Това се отнася и до една икона, изобразяваща Светата Дева, Която развързва възлите от една панделка. Красивата творба, дело на баварския художник Йохан Мелхиор Георг Шмидтер (1625 – 1705), по всяка вероятност е била завършена през 1700 г. по молба на един известен прелат, и поставена за почитане в църквата на Свети Петър, в която служели отците йезуити в центъра на град Аугсбург, в Бавария (Германия).

Историята
Произходът на набожността към Дева Мария, развързваща възли, не е свързан с някакво явление на Светата Дева, но идва от една обикновена семейна история от ежедневния живот. Благородникът г-н Волфганг Лангенмантел се оженил през 1612 г. за Софи Имхоф. Само след няколко години техният брак преживявал вече дълбока криза, заплашваща да разруши този брак чрез развод. Неразбиранията и постоянните караници съвсем охладили връзката им и били на път да доведат до окончателен разрив. Преди окончателната раздяла, Волфганг решил да посети Инголщат, на 70 км. северно от Аугсбург, за да се консултира с отеца йезуит Якоб Рем. Той, благодарение на опита и на способността да разграничава внимателно ситуациите, имал вдъхновението да повери тази тежка ситуация на изпадналото в криза семейство на Света Дева Мария, призовавана с името „Майко пречудна“ (или „Майко три пъти чудна“). Благородникът посетил четири пъти манастира в течение на 28 дни, и благодарение на молитвата към Светата Дева, измолвана от него и отеца, получил помощта, чрез която бракът му претърпял позитивни промени. Последната събота на месеца, 28 септември 1615 г., докато се молел пред иконата на Дева Мария, намираща се в параклиса на манастира, отец Якоб Рем вдигнал високо сватбената панделка на двамата съпрузи, молейки да се развържат всички възли. Панделката, за която се говори, била свързана с една определена традиция на времето: по време на венчаването свързаните ръце на съпрузите в знак на съгласие за брак се завързвали с една бяла панделка, знак за един невидим и неразривен възел, който ги свързвал за цял един живот. Когато започнала кризата в семейството, за всеки спор Софи правела по един малък възел на своята брачна панделка; и тази панделка, изпълнена с възли била поверена на отеца йезуит Якоб Рем за измолване на специална молитва. Възлите се развързали по чуден начин и панделката станала отново бяла и без възли, както в деня на венчавката им. След това семейството започнало да живее с плодовете на молитвата, и така не стигнало до развод. Панделката, освободена от възлите, отново показвала умиротворения съпружески съюз.

Обетът
Минали години, и внукът на Волфганг и Софи, Йероним Амброзий фон Лангенмантел /1641 – 1718/, който приел монашеския живот, станал каноник в църквата на Свети Петър в Аугсбург (1666 – 1709). Той решил да посвети един параклис от църквата в памет на своето семейство и затова поръчал една плоча, която да постави до Олтара, и да разказва историята на брака на неговите дядо и баба, спасен благодарение на застъпничеството на Блажена Дева Мария. Олjарът в този семеен параклис бил посветен на Света Дева Мария на Добрия Съвет, като иконата била поръчана да бъде изографисана от Йохан Мелхиор Георг Шмидтнер, който чрез уникалната и внушителна картина изобразил Света Дева Мария като Онази, Която „развързва възлите от панделката на съпружеския живот”.

Превод от италиански: отец Койчо Димов,
Никополска католическа епархия

Следва