Дева Мария, която развързва възли: Мария – застъпница за Ева (4)

19 ноември 2018, 15:13

Новата Ева до новия Адам
В контекста на учението за възстановяване на всичко в Христос, св. Ириней (130 – 202) обяснява ролята на Мария в Божия план за спасение, като прибягва до сравнението Ева – Мария. Верен на учението на Свети апостол Павел (Рим. 5, 12-21), той изгражда учението си за възстановяване, чрез което подчертава ясно двете големи цели, постигнати от Христос в изкупителното Му дело: един негативен резултат, изразяващ се в унищожаване на греха и на смъртта, които са двете главни последствия от непослушанието на Адам; и един положителен резултат, които намира израз във възстановяването на целия човешки род според Божия образ, който е бил разрушен от първородния грях. Тези два резултата новият Адам ги постигна чрез своето пълно послушание на Отца, с което уравновесил непослушанието на първия Адам, отворил наново древния конфликт срещу Сатаната. И в този момент свети Ириней сравнява Мария с Ева, като допълнил едно ново сравнение – това на Христос с Адам. „Както Ева, която, въпреки че имаше за съпруг Адам, бе все още девица, но, бидейки непослушна, стана причина за смърт за себе си и за целия човешки род, по същия начин Мария, Която въпреки обещанието да има съпруг, беше девица, бидейки послушна – стана причина за спасението за себе Си и за всички човеци. Така непослушанието на Ева намери разрешение в послушанието на Мария. Онова, което Ева завърза чрез неверие, Мария го развърза чрез вярата Си” („Против ересите“, III, 22,4). Много ясно свети Ириней Лионски установява едно съвършено сравнение между двете жени – както в тяхната съгласуваност, така и в противопоставянето им, като изхожда от подобното сравнение, извършено от свети апостол Павел между Христос и Адам. Ева и Мария, въпреки че бяха вече обвързани, все още пазеха девствеността си. Но, докато Ева наруши послушанието си като яде от забранения плод, с което причини падение и смърт за себе си и за целия човешки род, Мария чрез своето послушание стана причина за спасение – на себе си и на всички хора. Непослушанието на Ева наложи на човечеството веригите на духовното робство, докато Мария чрез послушание разкъса тези вериги, като възвърна на човека изначалната му свобода. Непослушанието на Ева е следствие от нейното неверие, докато послушанието на Светата Дева е плод на твърдата й вяра.

Мария – застъпница за Ева
В един друг момент, където антитезата Ева – Мария е видяна като отзвук на антитезата Адам – Христос, свети Ириней дава на Дева Мария названието „застъпница за Ева”: „Както Ева бе изкушена от словото на падналия ангел до там, че да бяга и да се крие от лицето на Бог, като престъпи словото Му, така Дева Мария прие Благата вест чрез словото на един ангел, по такъв начин, че оставайки вярна на словото му, прие да носи в утробата си Бог, станал човек. И както Ева се остави да бъде прелъстена до там, че да стане непослушна на Бог, така Мария се остави да бъде убедена по начин, че да остане вярна, послушна на Бог. Затова Дева Мария стана застъпница на девата Ева. И както човешкият род бе свързан със смъртта чрез една девица, така същият род бе освободен чрез една девица, така че непослушанието на една девица бе уравновесено от послушанието на Дева Мария. Следователно, ако грехът на първия човек бе изкупен от спасителното дело на Единородния Син; ако хитростта на змията бе победена от простотата на гълъбицата /Мария/; и ако са били разкъсани връзките, с които сме били обвързани със смъртта, то колко са глупави еретиците, които не познават икономията на Бог, не познават делото Му за спасение на човека („Против ересите“, V, 19,1/. От тези текстове се вижда ясно, че св. Ириней не само говори за важната роля на Мария в изкупителното дело на Спасителя, но и подчертава специфичното място на Дева Мария – новата Ева в спасителното дело на Христос – новия Адам, подобно на ролята на първата Ева – която за съжаление е била негативна до първия Адам. Освен това, Светата Дева не ограничава ролята Си до чисто личностна проява, подобно на първата Ева, но Тя прави нещо много по-мащабно: със своята семплота разрушава гордостта и лукавостта на древната змия, причинител на всички злини за Ева. Но свети Ириней отива отвъд: в своя труд „Откриване на апостолското учение” пише по един недвусмислен начин, че както първият Адам е бил „възстановен” в Христос, по същия начин и първата жена Ева е била „възстановена” в Мария: „Беше необходимо и правилно Адам да бъде възстановен в Христа, та смъртта да бъде погълната от безсмъртния живот и чрез това Ева да бъде възстановена в Мария, та Светата Дева, станала застъпница за една друга, непокорна девица, да може да унищожи и разруши чрез своето послушание на Девица непослушанието на една друга девица” [33]. В тези цитирани текстове можем лесно да открием едно прогресивно развитие. Принципът на възстановяване на всичко в Христос е интегриран с едни друг принцип – този на „циркулиране”, чрез който в богословското учение на свети Ириней бива въведен историко–спасителният елемент. Ако първият принцип потвърждава, че човешкият род паднал в грях поради греха на своя родоначалник – Адам, трябваше да бъде отведен от Бог до един друг родоначалник – на новото, изкупено човечество – Исус Христос; то вторият принцип потвърждава, че този процес на възстановяване, извършен от Спасителя, трябваше да съответства във всеки един момент, но по един противоположен начин, на историята на падението. Така Света Дева Мария се появява в този процес като противоположност на Ева. Мария се застъпва за грешниците, които като Ева не послушаха Бога. Великият епископ на Лион свети Ириней също дава на Дева Мария титлата „защитница”, която ще стане любима за много християни. В следващите векове католическото богословие, за да покаже ясно учението за сътрудничеството и съдействието на Мария в изкуплението на човеците, както и за Нейната посредническа роля в приемането на Божията благодат, е използвало един много силен термин: съ-изкупление. Той остава винаги актуален и би могъл да осветли днешната дискусия около съдействието на Мария в изкуплението на човешкия род и нейната посредническа роля в делото на благодатта. Тези учения на Църквата не само бяха широко приети и оценени от догматичната конституция „Lumen gentium“, но казаха влияние и на самата Литургия – например в предисловието /префация/ на Предколедното време /Адвента/ II/A срещаме: „благодатта, която Ева ни отне, ни бе възвърната чрез Мария”.

Превод от италиански: отец Койчо Димов,
Никополска католическа епархия

Следва

Новини: Актуално

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар