Тайните на изображението на Девата от Гуадалупе

12 декември 2018, 15:42

Девата от Гуадалупе. Какво мистериозно изображение! Жена с индиански черти на лицето, увенчана с корона от дванадесет звезди, под нозете й – луната. Бременна жена, която носи черния пояс на майчинството около кръста си и малко кръстче на шията си. За произхода на това изображение се говори в Nican mopohua, разказа за явленията на Божията Майка пред индианеца Хуан Диего през декември 1531 г., записани двадесет години по-късно от местен жител.
Текстът казва ясно: Изображението на Дева Мария се отпечатало по чудотворен начин върху наметалото на Хуан Диего, когато той показвал на епископа прекрасните рози, които набрал през зимата по заръка на Дева Мария. Тилмата скоро е изложена за поклонение в катедралата в Мексико.
И тук се изправяме пред феномена, който е вероятно най-труден за обяснение. Защото тилмата (наметалото) се състои от влакна на агаве, местно растение и най-късно след 20 години би трябвало да се разпадне. Правени са копия от същия материал, които не след дълго се превръщали в прах. А оригиналът е бил изложен за поклонение в продължение на 160 години без никакви предпазни мерки. За първи път през 1647 г . поставили предпазно стъкло, се казва в „L’Image face à l’Histoire et à la science“, прекрасно резюме на най-важните научни изследвания.
И въпреки това материята е все още непокътната и чиста. Това изображение, което е почти на 500 години, е издържало на влажността, дима от свещите и целувките на вярващите. Оцеляло е при два пожара. През 1785 г. златар по невнимание излял азотна киселина върху него, без да го повреди. През 1921 г. бомба разрушила стъклата и едно разпятие, но тилмата останала невредима.
Експертите са изумени и от ярките цветове на Девата от Гуадалупе. „През 1666 г. седем известни художници от Нова Испания внимателно разгледали изображението и описали резултата в експертиза. Те обяснили, че художник не може в никакъв случай да нарисува такова произведение върху толкова груба тъкан, при това с толкова красиво лице“, се казва в споменатото резюме. За тях изображението е свръхестествено.
През ХХ в. учените се занимавали с химическия състав на цветовете. Немският биохимик Рихард Кун, който е носител на Нобелова награда за химия, изследвал две влакна – червено и жълто. Заключението му е изумително: „В никое от изследваните влакна не бе намерен срещащ се в природата пигмент.“
40 години по-късно двама американски учени отново се заели да проучат цветовете. През 1979 г. те направили изследвания с инфрачервени лъчи и установили че за използваните пигменти, както и за трайността на гланца и блясъка на цветовете няма обяснение след четири века и половина.
Още по-необичайни са откритията, направени по отношение на очите на Мадоната. През 1929 г. фотографът на базиликата в Гуадалупе увеличил негативи на изображението и с учудване установил, че в зеницата се вижда отражението на мъж с брада. Помолили го да не говори за това откритие. Двадесет години по-късно мексикански художник установил същото, но го публикувал, след което архиепископът на Мексико свикал комисия. Той се обърнал към много очни лекари, които работели самостоятелно. Един от тях открил феномен, който се наблюдава само при живи очи. При него в наблюдавания обект се образуват три изображения, които могат да се открият на много специфични места в роговицата и тялото на лещата. Лекарят установил, че това е така с очите на Богородица.
Друг очен лекар също открил учудващ детайл: очите на Девата изглеждали живи: „Окото има поведение на живо око при осветяване. То засиява, а ирисът блести.“
Днес това изследване продължава благодарение на цифровите технологии. Д-р Хосе Тонсман дигитализирал снимките и увеличил някои детайли 2000 пъти, при което в очите на Богородица били забелязани 13 души – епископът Зумарага, неговият преводач Гонсалес, Хуан Диего, една чернокожа робиня, индианско семейство… Те присъствали, когато Хуан Диего отворил тилмата си пред епископа. Сцената се наблюдава и в двете очи. Никой художник не може да нарисува толкова малки детайли – фигурата на епископа е 1,6 мм, а тази на робинята 0,7 мм.
Дори дрехата и наметалото на Мария крият изненади. В края на ХХ в. мексикански свещеник открил, че върху роклята на Мадоната може да се види релефът на Мексико. На наметалото блестят 40 звезди. Същият свещеник и един астроном получили от обсерваторията на Гринуич положението на звездите на 12 декември 1531 година, денят на чудото с цветята. Те открили, че звездите върху наметалото предавали точно констелацията в Мексико през този ден.
Времето е безсилно да заличи лицето на Светата Дева, чиято красотата е недосегаема. Най-прекрасната на небето и земята.

Превод:catholic-news.bg

Новини: Актуално

Коментари

Няма коментари

Оставете коментар