Проповед за ХХІХ-а Обикновена неделя
Проповед за XXIX обикновена неделя, произнесена от отец Збигниев Тенча OFM Cap в катедрала „Св. Йосиф“, София:
“Искайте и ще ви се даде, търсете и ще намерите, хлопайте и ще ви се отвори” (Мт. 7,7) Това ни е обещал Исус, Син Божи. Ако протегнем към Бога празни длани, Той ще ги напълни. Ако обаче не молим за нищо, нищо няма и да получим.
Днес хората се молят твърде малко, срамуват се да паднат на колене пред своя Господ. Не един би предпочел да бъде заловен в лъжа или други далавери, отколкото да бъде изненадан на колене по време на личната му молитва. Мнозина не се смущават от ругатни и нецензурни думи, но се срамуват от молитвата. Защо става така? Толкова много са учениците на Христа, които попадат под влияние на язвителното неоезичество.
Със съжаление трябва да отбележим, че нерядко в християнските домове вече не се чува молитва, а мнозина вярващи дори и в храма не знаят какво да правят, защото вече не съумяват да се молят и нямат какво да кажат на Бога в лицето на Исус.
“Искайте… търсете… хлопайте!” Молитвата е едно от малкото неща, за които никога няма да съжаляваме. Тя е единственият сигурен път, стълбът и асансьорът към Бога. Който не влезе в този асансьор, ще остане завинаги в долината на сълзите. Без молитвата сме духовни инвалиди, оставени да вегетират в мрачините на нашата човешка нищета. Молитвата е диханието на душата. Който не диша, той е мъртъв. Молитвата е чест, защото е аудиенция при самия Бог.
Молитва изисква от човека много смирение, съсредоточаване и издръжливост. По време на молитва ученикът на Христа не може да бъде не съзнаващ, не мислещ и безчувствен автомат, а Божие дете, което говори на своя Отец. Самите думи не са още молитва. Те трябва да бъдат придружени от смисъл, сърце и душа. Молитвата трябва да бъде преди всичко обожаване на Божията любов, на Неговата истина и израз на нашата благодарност за Неговото Милосърдието. В това се изразява нашата християнска душа и нашето детско сърце.
Молитвата ни не може да бъде вечна просия за земни блага. “Търсете преди всичко Царството Божие и неговата справедливост” е казал Исус. Затова обаче най-малко помним. Бог не забравя, че имаме стомах, но и ние не бива да забравяме, че имаме душа. Нека всяка наша молитва завършва с думите на Христос: “Отче, да бъде не моята, а Твоята воля!” Нека нашите планове постепенно да включваме в Божия план. Неведнъж Бог ще отхвърли нашите дребнави, прекалено земни, може би дори глупави и опасни желания.
Да бъдем убедени, че онези, които през тази година са се отрекли от Бога, предишната година са се отрекли от молитвата. Човек, който не се моли, рано или късно ще напусне Бащиния дом – Църквата и после ще напусне Бога. Да не забравяме обаче, че живот без Бога е вечност без Бога, следователно без щастие и без любов.
По време на Втора световна война една високо образована дама получила писмо от своя син от бойното поле. Той пишел: „Скъпа Майко, ти ни караше да учим всичко: езици, математика, музика, танци… На едно само никога не ни научи: да се молим. На бойното поле виждам колко много хора около мен се молят и в молитвата намират сили и храброст. Само аз и още един не можем да се молим, защото не сме се научили на духа и смисъла на разговор с Бога. Колко сме бедни!” Ако от вечността пристигаха писма, много родители биха получили подобни упреци. „На всичко ни научихте , а въпреки това паднахме на житейското ни бойно поле, провалихме се на Божия изпит.
“Искайте… търсете… хлопайте!” Често не си даваме сметка колко голяма е ролята на молитвата за нашия труд, живот и вечност. Молитвата ни свързва с Бога, а когато тази връзка бива прекъсната, започва безцелното блуждаене на душата.
Ако искаме да запазим Бога в сърцето и в дома си – да се молим! Ако искаме да намерим отново изгубения Бог – да се молим повече! Ако искаме да спечелим житейската битка – да се молим през целия си живот, и то всеки ден! Нашата молитва, нашата вяра и нашето щастие живеят заедно и умират заедно. Амин.
Новини: Проповеди












Коментари
Няма коментари
Оставете коментар